 Автор: zeirna » петък, 2015-12-25, 0:43 AM » Пост # 2
Ако някога сте наблюдавали мислите си, то знаете каква луда какaфония са те и как не се поддават на контрол. Концентрациите ни позволяват да
развием този контрол и да обърнем огромното похабяване на мисловна
енергия в наша полза или да задържим непроменено за определено време
необходимото ни за някаква практика вътрешно състояние.
Познавам десетки занимаващи се с магия, на които им липсва внимание и
разбиране от другия пол, лесно стигат до конфликти и трудно общуват.
При 99% от тях проблемите биха могли да се решат с няколко месеца
пасивна медитация. Ако обърнете внимание, онези от нас, на които им е
трудно да постигнат онова, което желаят, в компанията на други хора,
никога не са се задълбочавали над медитацията.
НЕПОДВИЖНОСТ
Неподвижността е добра база за концентрациите. При нея кръвообращението
се забавя и оттам вътрешния ни диалог се успокоява. Можем да я правим
легнали, полулегнали, седнали на стол, седнали с кръстосани крака по
турски, прави и изобщо във всяка позиция на тялото, която предоставя
някакъв комфорт. Необходимо е да подберем удобна поза, тъй като при
повече от десет минути всяка позиция може да стане малък ад. Желателно е
да упорстваме, въпреки че по някое време тялото ще крещи да мръдне.
Най-ефективно в практиката е да седнем с кръстосани крака върху
възглавница, без да облягаме гърба никъде. Ако го облегнем, има
вероятност да заспим или мозъка ще бъде успан и ще се разсейвате много
повече. Целта е осъзнатост, а не приспана бдителност; вътрешна
хармония, а не блянове и мечтания.
Желателно е да избягваме да правим неподвижност легнали, защото отново
има голяма вероятност да започнем да заспиваме. В началото желанието
на тялото да мръдне ще е мъчение, но съвсем скоро то ще започне да се
отпуска достатъчно и ще започнем да заспиваме. Свиква се с позата и
отпускането и вместо съзнанието да е нащрек, то се успива.
При мен за запазване на осъзнатостта помага ако съм легнала по корем,
тъй като нямам навик да заспивам така, но го използвам почти винаги за
да премина осъзнато в сън.
Гърба трябва да е добре изправен, в равновесно и много комфортно
положение, за да не се схванете за отрицателно време и да не започне да
ви боли.
За правилно изправен гръб помага визуализацията на силна еластична
нишка, която тегли гръбначния стълб нагоре. Аз я виждах по гръбнака,
други я визуализират от горния край на врата, трети, все е дно е
закачена за главата и човека виси.
Търсите равновесно положение, за да не се кламбичкате.
Когато седите дълго с кръстосани крака, краката изтръпват. Много се чудех защо когато съм на открито го няма този проблем. Открих, че
подметките на обувките подпират колената и те не смазват така краката.
Едни чехли, например, биха помогнали да не спирате кръвообращението в
краката.
Ако когато приключите с неподвижността краката ви са изтръпнали, не ги
изпъвайте веднага, а разгъвайте колената бавно и постепенно. Така ще
избегнете гадните "иглички" и непоносимите усещания при най-лек допир
до нещо, когато кръвта нахлува с гръм и трясък обратно.
Нека позата ви да е такава, че дишането да става свободно и естествено и въздуха едва ли не почти да се движи сам.
Дали да сте с отворени или със затворени очи сами ще изберете, но ако в
началото се разсейвате със отворени очи, продължете практиката със
затворени очи, докато не придобиете опит и не се научите да оставате
концентрирани когато виждате образите около вас.
Ако решите да опитате неподвижност прави, то гърба отново е изправен и
отпуснат, таза е леко прибран напред и пак потпуснат, колената са леко
свити - идва си естествено. Ръцете нможе да сложите на бедрата отпред и
отпуснати.
Не се започва със непоносимо за тялото време. Определете си някакво време, след което бавно и постепенно го увеличавайте.Added (2015-12-25, 0:38 AM)
---------------------------------------------
Общи насоки
Докато правим концентрации необходимо е тялото да е максимално
отпуснато. След като сте избрали позата преминете мислено през тялото
през всяка негова част, като я отпускате, докато преминете през цялото
тяло. Не забравяйте да усетите добре гърба и вътрешността, а не само
повърхностните му части.
Можете да визуализирате, например, как едно слънце идва от
безкрайността под вас, преминава през стъпалата нагоре до главата и
изчезва в безкрайността над вас (или обратно – от главата към
стъпалата), като преминавайки стопля и отпуска където преминава. Можете
да си представите, че сте на плажа и ви засипват с топъл, слънчев
пясък. Изобщо може да се използва всяка представа, която помага за
пълно отпускане.
По време на самата концентрация опитваме да осъзнаваме самото тяло, да го усещаме. Да бъдем в него, да не се отнасяме мислено.
Отпускането на лицето може също така да се окаже проблемно. При мен
помогна да отпускам част по част лицето като започна с най-лесните за
отпускане места и постепенно премина към най- непокорните.
Да останем концентрирани навсякъде е споменато като техника за
начинаещи, но реалността е, че това си е практика, която далеч не е
толкова лесна, колкото изглежда на пръв поглед.
Непрекъснато ще се отплесвате и ще забравяте какво правите. Абсолютно
всички започват така, а който твърди друго – е, вече ще знаете колко
изобщо можете да му вярвате.
Когато се усетите, че се разсейвате, веднага прекъснете каквито и мисли
или мечтания да сте започнали и внимателно насочете обратно ума към
концентрацията. Трябва да запазим състоянието да сме нащрек максимално
според възможностите ни.
В началото ще имате невъобразими проблеми с преглъщането и мигането.
Решението е да не им се обръща внимание. С времето сами ще изчезнат.
Колкото по-малко ги мислим, толкова по-малко ни притесняват. Така че
продължавайте с онова, което правите и не им отдавайте значение.
През цялото време на заден план трябва да има самонаблюдение, но по
начин все едно не наблюдавате себе си, а напълно непознат и безразличен
ви човек.
Докато не се научите да постигате по-дълбока концентрация, повечето
странични шумове ще ви те вадят от състояние. С времето това ще
изчезне. Ще стигнете до степен да ви говорят, да отговаряте и да
продължите с малки разлики в състоянието.
Ако имате възможност, изберете място, където има достъп чист въздух или още по-добре на открито. Added (2015-12-25, 0:38 AM)
---------------------------------------------
ДИШАНЕ
Да комбинирате концентрация или практика с осъзнато дишане или
дихателна техника ще ви позволи много по-голяма успеваемост, по-пълна
концентрация, по-малко разсейване и по-лесно ннавлизане в състояние.
Реално погледнато дишането ви върши половината работа. Когато вибрирате
звуци, визуализирате образи, или трябва да си представите/предизвикате
усещане на енергия или нейното движение, които да бъдат насочени в
конкретно място в тялото, дишането ще ви служи като помощни колелета.
Имате избор от много варианти.
- Просто да осъзнавате вдишването и издишването, да сте концентрирани
над него или просто да не го изпускате от вниманието си докато се
случва.
- Можете да приложите пълно йогистко дишане: Вдишвате максимално от
корем към гърди, но почти без мускулно усилие и без напрежение.
Издишвате като просто отпуснете гръдния кош и корема или издишвате от
гърди към корем.
- Можете да забавяте постепенно времето, за което вдишвате и издишвате.
- Можете да имате паузи между вдишване и издишване, между издишване и вдишване или пък и двете.
- Можете докато ходите да дишате в синхрон с крачките, като
междувременно можете да приложите някаква концентрация в комбинация или
пък само да дишате осъзнато.
- Можете да опитате коремно дишане.
- Намерете дихателни техники от интернет или от книга и ги опитайте.
- Опитайте хипервентилация (бързо дълбоко вдишване и издишване).
- Опитайте 20 бързи вдишвания и издишвания, последвани от 20 бавни такива. После пак 20 бързи и отново 20 бавни.
- Дишайте броейки в съотношение 2 към едно - вдишване 4, пауза 2,
издишване 4, отново задържате 2. Когато го усетите естествено, увеличете
секундите или броенето, като запазите съотношението 2 към 1.
- Можете да комбинирате дишането с усещания за движение на енергията в тялото и извън него.
- Опитайте да не дишате, докато запазите тялото спокойно и неподвижно,
като спрете мислите напълно. Не се изсилвайте с това, колкото ви е
естествено – толкова.
Опитайте различни видове дишане и комбинации между тях. Отбележете
какво се е променило, кой вид дишане при вас дава по-добра концентрация
и осъзнатост и кой не ви допада.
Старайте се дишането ви да е максимално безшумно. За предпочитане е
дъбокото дишане, тъй като плитко дишане е характерно човек, който спи,
т.е. осъзнатостта ви намалява. Added (2015-12-25, 0:39 AM)
---------------------------------------------
НЕМИСЛЕНЕ
В началото направо ще забравяте, че трябва да успокоите и намалите
мислите. Да не ви пука. Отпускайте тялото част по част, визуализирайте
кратък прогонващ ритуал, приятно топли и отпускащи слънца, които
преминават през тялото ви и премахват и последната капчица напрежение
или дискомфорт. Когато се сетите, че не трябва да мислите, спрете
мислите. След няколко секунди ще се разсеете и отново ще се размислите
като полудели. Немисленето иска време и практика. Всеки път когато си
припомните, че мислите трябва да са спрени, спирайте ги колкото
успеете. Не се тормозете с това. Него само практиката го оправя.
Внимателно спирате диалога и засържате ума спокоен колкото успеете.
Немислене можете да опитвате по всяко време на деня и на всяко място.
Опитвала съм с ново бижу – малко дразни, но когато започнете да въртите
новия пръстен или да си играете с новия медалион, ще се сещате да
спрете мисли за кратко.
Друг вариант е да се налепят бележки из къщи (ако имате възможност) за
да се сещате да опитвате немислене, всеки път, когато ви попаднат пред
погледа.
Изобщо всякакъв нов, непривичен елемент внесен в ежедневието ви, би
могъл да ви напомня разни работи и като цяло повишава осъзнатостта.
Можете да опитвате немислене когато ходите пеша след работа, докато
пушите, докато чакате да се смени някоя интернет страница, докато миете
чиниите и т.н.
Може да изплуват спомени от ранното детство по време на неподвижност +
немислене. Понякога са спомени, с които не сте постигнали мир в себе си
или ви изпълват със възторг. Желателно е да ги наблюдавате, все едно
се случват на друг, за да не ви изкарат от състоянието.
-------
Не трябва да се самоизнасилвате в никакъв случай, иначе ще се появяват
напрежения по тялото и ще се размислите още по-интензивно.
Не се тормозите и насилвате, но и не забравяте целта - когато се сетите
за вътрешния си диалог го намаляте, успокоявате, спирате или каквото
там успеете.
Друг начин е "пасивно самонаблюдение". Стараете се да не сте активно
участващ във собствените си мисли, а по-скоро да ги наблюдавате - как
се случват, какви са.. без да съдите, да харесвате, да не харесвате и
т.н. все едно сте някаква статуя, която се самонаблюдава.
Не се опитвайте да правите всичко идеално веднага, но поне половината неща гледайте да ги има в някаква степен.
Крайната цел е тотално немислене, спиране на вътрешното дърдорене, на
вербализацията, спиране на света, прекъсване на целия мисловен процес. Added (2015-12-25, 0:39 AM)
---------------------------------------------
ВЗИРАНЕ
Избирате си обект, който няма някакво значение или стойност за вас.
Наблюдението е все едно сте безжизнен предмет, статуя, телекамера ако
искате. НЕ ви вълнува какво и как виждате, кое какво означава, какво
усещате, какво и как е важно да гледате. Просто гледате. Докато се
взирате не сте повече личност, а просто свидетел. Никакви мисли,
никакви въпроси (доколкото успеете...).
Можете да се взирате в сухи листа, петно на стената, в точката от
текста, който четете, камък, лист... - каквото и да е, като то не
трябва да има значение за вас, за да не включи състоянията харесвам/не
харесвам или да не можете съдите за обекта по някакъв начин, да не ви
навява спомени или какъвто и да било вътрешен диалог.
Стараете се да сте нащрек през цялото време и всеки път - състоянието
сякаш сте видели да пробягва нещо или сте чули странен шум.
ВЗИРАНЕ В СЕНКИ
Както и при взирането в обекти, но се взирате в сенките.
Индуцират разни състояния понякога, друг път помагат за сънуване, или
научавате разни неща - но това са просто последствия от взирането в
тях.
ВЗИРАНЕ В ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО
По същия начин, но се взирате в точка някъде в празното. Друг вариант е
да се взирате в пространството между вас и стената например, но без да
имате никаква определена точка, а да възприемате пространството
цялостно.
-------
Няколко бързи идеи за неподвижност на открито:
- На спирката на рейса, седнали, докато чакаме в рейса
- Когато се возим в кола или рейс (това не е толкова на открито и е повече отпускане и равновесие, отколкото неподвижност)
- На пейка в парка
- Докато чакаме някой, който ни закъснява за срещата
- Докато чакаме преди изпит (това е доста ефективно за взимане на изпита с по-добра оценка  )
- На дърво, на което сме се покатерили (това само ако си падаме малко катерици)
- В парка, на поляна или на пейката
- В заведение с приятели. Докато другите са увлечени в дърдорене, а ние
не говорим, можем да наблюдаваме без мисли в неподвижност.
Изобщо всеки вариант, когато чакаме нещо или сме сами е възможност за практика. Added (2015-12-25, 0:43 AM)
---------------------------------------------
Един мой трик при концентрация над образ: Използвах дим от цигара. Не можех да държа неподвижен образа, все се кривеше, въртеше и подобни.
Когато пушех и нямах с кой да говоря, визуализирах (всеки път...).
Държа образа някъде в празното пространство пред мен и издухвам дима по
посока на образа. Представях си образа като съставен от слънчеви лъчи -
както лъчите се виждат когато има дим или прах. Където имаше дим от
цигарата ми, виждах онази част от образа, която се намира там. Сработи
перфектно. Можете да си измислите всякакви помощни трикове.
Ако визуализирам кръг помня, че си представях кутийка от крем. Просто
се сетих за нещо, което никога не забелязвам съзнателно, моткало се е
около мен и има нужната форма.
Ако се нарисува и се наблюдаваш, тогава става концентрация над обект, но
все пак помага. Примерно гледа се рисунката 2-3 минути и после се
затварят очите и се визуализира. Като започне да избледнява образа или
да мърда много, пак се гледа рисунката или предмета, после пак се
затварят очите и т.н.
-
-
-
-
-
|
Автор: Agena » събота, 2015-12-26, 1:15 AM » Пост # 3
Правя отчет относно това,което спретнах набързо преди сън.20 минути неподвижност-като за първи ден от практиката.Седнала съм по турски,ръцете са пред мен,отпуснати.Гърбът е прав,не се напряга,помага визуализирането на т.нар.еластична нишка.Дишам спокойно,направих т.нар.тибетско дишане-четири такта вдишване,два -задържане,четири-издишване.В този ритъм-седем пъти.След това пак седем пъти,но малко по-модифицирано вдишване-четири такта вдишвам,два -задържам и после -без да издишвам,вдишвам отново максимално и дълбоко и после издишвам целия въздух.След като направих това,преминах на нормално коремно дишане.Какъв е ефектът?След първите няколко минути усетих лека тежест и съвсем лека болка под дясната плешка.Въпреки това продължих и после болката изчезна.Появи се приятно безметежно състояние,дори не ми се искаше да мърдам,имах чувството,че се изпълвам с енергия.Леката сънливост изчезна,вече имаше приятно изттръпване като движение на енергия от долната част на гръбнака към задната част на главата.Изплуваха спомени,но не от детството,от по-късни години.Кафяв шал,който имах преди години и след това се запиля нанякъде,моя позната от града ми,с която сме правили практики.Нахлуха гласове на неизвестни хора с отделни фрази и на няколко пъти имаше ясен пукот в ухото.Това е,което мога да кажа за първи ден от практиката.Утре вечер отново,но с разширяване на упражненията :Added (2015-12-26, 1:15 AM)
---------------------------------------------
Ден Втори:наложи се отново да правя кратка практика,която продължи 20 минути.Неподвижност,но този път се включи и немислене.Умишлено я направих след занимания със спорт късно вечерта,така че излезе един тип релаксация.Днес болки в гърба нямаше.Между другото,забелязах страничен ефект от практиката-макар да няма сънливост през нея,след това сънят ми се подобри.Бях свикнала да седя до малките часове и често никак не ми се спеше.Сега,след като я направя,може би половин час по-късно ,ми се доспива и сънят ми е здрав и спокоен.Проблеми с неподвижността нямам,по-големият проблем,както можеше да се очаква,е немисленето.Все пак,спирането на вътрешния диалог е много важно,защото именно тези втршни разговори изяждат голяма част от енергията ни.Казват,че бебетата затова са здрави и в кондиция,защото при тях немисленето е насъзнателно :).През първите минути регистрирах някакви отклонения към хаотични мисли,но тогава ползва един трик-концентра се въру вдишването и издишването.Така известно време,в един момент след това изпадаш в безметежно състояние,все едно си в черна дупка,в тъмна и топла пустота и наистина не мислиш.Утре отново,но вече и с нови елементи.
-
-
-
-
-
|
Автор: zeirna » вторник, 2015-12-29, 3:00 AM » Пост # 4
Вчера и онзи ден опитах неподвижност + немислене в кола. Мъж ми отиде да пазарува, а аз чаках в колата. По принцип когато изчакваш по този начин някой да си свърши нещо или да си поговори с негов познат, който е минал покрай вас, е удобно да се концентрираш.
За околните изглежда, че се разсейваш или си мислиш нещо твое, но за теб това си е практика, независимо дали 2 минути или 30.
Честичко се разсейвах от немисленето. Като усетя какво става, просто наново спирам мислите. Понеже бях прекъснала системната практика за около година някъде, сега се налага наново да изграждам способността да навлизам в дълбока концентрация за секунди. Но пък когато се разсейваш от концентрацията, ако наблизо има хора, не те усещат какво правиш.
Преди периода с принудителното намаляне на практиката ако се заблеех така да медитирам и навлезех лесно и бързо в дълбоко състояние на хармония, ако наблизо имаше хора, те усещаха нещо. Не знам как или какво усещат, но усещат. Предполагам, че усещат покоя, който на тях липсва, а от теб се излъчва на талази. Ако са познати или роднини, задължително идват до мен да ме занимават с нещо. Ако съм на спирката на рейса, в парка или другаде сред непознати, тогава никой не ме закача.
Напоследък не ми се е случвало, но пък се разсейвам в опитите за концентрации. Затова всъщност и като започнах да възстановявам ежедневната практика, започнах с концентрации. Няма значение дали една минута или час, важното е да е всеки божи ден. Старая се да съм седнала поне, за да не е облегнат гърба. Ако се разсейвам през деня и пропусна, а се сетя вечерта преди заспиване, правя нещо легнала, но ми е ясно, че така само отбивам номера. Първия месец обаче забравях честичко, та преди заспиване задължително правех по малко немислене. На втория или третия месец спрях да зазбравям толкова тотално и поне веднъж-два пъти успявам да направя поне кратка концентрация с немислене.
Та интересното беше тези дни в колата - случваше се да изчакам нещо и използвах момента. Особено ако мъж ми пазарува, а аз чакам в колата е идеално, защото имам поне 10-20 минути на разположение. Неподвижността в колата е лесна, но пък гърба е облегнат. Иначе през деня предимно сядам на ръба на леглото и оставам така колкото ми е комфортно. Само трябва да се внимава къде е погледа, защото преминаващите хора и коли вкарват диалог ако си позагубил тренинг да медитираш виждайки движещи се обекти.
Засега не съм си поставила минимум за продължителност на концентрациите, защото целта е да си спомням всеки божи ден, без хитри напомнянки, аларми и странни дразнещи бижута, ей така от нищото, и да правя поне една качествена концентрация с немислене, пък било то и само за една минута.
Опитвам и някоя поза, различна от тази с кръстосани крака по турски, но още не съм си намерила друга толкова удобна поза, та за момента експериментите са на случаен принцип.
Следващата цел е да започна да пиша дневник на хартия :)
Малко тривиално, но пък фиксира много добре вниманието над практиката, вдъхновява и дава прилив на сили и желание за повечко и по-засилена практика. Последната година правя какви ли не вдъхновяващи тефтери ръчна изработка, та лесно ще спретна нещо подходящо за дневник. Лошото е, че опита, който вече имам малко ми завърта главата и все се хващам, че си мисля, че мога да мина и без дневник да речем.
Не описвам конкретни концентрации. Последните 2-3 дни са десетина, но като не записвам дори накратко в дневник на хартия (или поне на хвърчащо листче), докато стигна до компютъра съм забравила всичко. Предполагам, че тъй като напоследък започнах да се сещам за концентрациите, би трябвало да сложа нова цел - да се науча да си нося листче и химикал и най-важното: да не ме мързи да записвам, пък било и само с няколко ключови думи. По принцип най-лесно е да има човек 1-2 малки листчета и малък молив или дебел удобен пълнител от химикалка - малки, компактнии удобни - побират се във всеки джоб и не пречат.
И ето една идея за практикум в затворените секции, ако се правят практикуми там:
Изработка и освещаване на магически дневник  или "книга на сенките"
Някаква лична магическа книга имам предвид.
Ако е ръчна изработка и съставим наша си практика (или ритуал) за освещаванне, съобразена с нашия личен път на развитие и цел, това би дало допълнитела сила на практиката ни.
-
-
-
-
-
|
Автор: Agena » вторник, 2015-12-29, 11:44 PM » Пост # 5
През последните дни практиката за неподвижност и немислене съм я правила с различна интензивност.През единия от дните имах по-голяма възможност откъм време-реших да оползотворя гледането на един много скучен филм със субтитри.По време на филма първо започнах с неподвижност-там има нещо характерно:когато седиш дълго време в една поза,после тялото ти натежава като желязо,може би ,си изпитвала това чувство насън/да усещаш,че спиш,да искаш да се събудиш,а да не можеш/.След това плавно се включи и немисленето.За по-лесно изпадане в това състояние вперих поглед в небето през прозореца.След това приличах на страничен наблюдател-ако в началото хвърлях по някое око на субтитрите,после те си вървяха,гледах ги,а не можех да ги прочета.Така повече от час-усещането след такава практика е като след пълноценна медитация.През следващите дни трябваше да се огранича с минути,но ,както и ти каза,Зеирна,и няколкото минути все е практика-важното е да се тренира всеки ден.На секунди се появява странно чувство,сякаш искаш да се измъкнеш от тялото ти и то олеква.
-
-
-
-
-
|
