Added (2015-12-25, 0:49 AM)
---------------------------------------------
Други упражнения, които имат за цел да развият по-лесно възможността да се влиза в транс по желание:

Взиране и усещане на пламъци, огън. Опитва се с различни видове пламъци
- пламък на свещ, пламък запален в камина, пламък на открито, малък
огън, запален вкъщи в някакъв съд. Необходими са 2-3 опита, които да
трааят над час - така може да се усети много добре присъщата на
пламъците енергия, да се научи доста за самата енергия на различните
видове огън, различните приложения и усещания. След като поне веднъж са
усетени добре различни видове пламък (при взиране и усещане над час),
след това самият ти ще знаеш кога какво усещане да предизвикаш в себе
си и къде да го насочиш, за да направиш нещо конкретно. Тези неща не
могат да бъдат описани. За да бъдат разбрани и човек да може да борави с
тях, единственият начин е лично да ги преживеем.

Друг вариант, след взиране в различни видове пламъци: Започвате да
усещате лъчите на слънцето при различно време - когато е много горещо,
зимно време, когато слънцето е слабо, при облачно време, при дъжд и
т.н. - различни видове слънцегреене. Те също имат лечебни и други
свойства, но всяко едно е според различното усещане от тях. Това може
да се прави само на открито, разбира се, но когато сте навън и чакате
някого или ходите, или не разговаряте с някого, не сте заети с нещо -
усещайте слънчевите лъчи.

Другите варианти да се взирате във различни видове вода, когато има
такава наблизо - вода в съд, вода в река, в поточе, в езеро, мръска
вода, кристална вода... всичко, до което се докопате. С водата се
получават различни ефекти от тези на огъня. Тя по-скоро ви вкарва в
разни състояния, отколкото да учи. Тук съвсем не мога да опиша за какво
точно иде реч, но ако на някой водата му е интересна, когато е край
такава, ще се сети да се взира.

Работа с времето:
Когато вали, излезте под дъжда и усетете. Точка.
Какво и как усещате е все едно. Не гледайте нищо определено, отворете
се, просто стойте и усещайте. Има различни видове дъжд и усещането е
различно при буря или ръмящ дъждец.
НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА ТЪЛКУВАТЕ УСЕЩАНИЯТА!- това никой не ми го каза, и
никъде не съм видяла да го пише. Усещайте, останалото не е ваша работа.
Това е необходимот състояние, за да можете да възприемате директно в
магията.
Навсякъде пише, че трябва да се прекъсне мисловния процес, но никой не
ни казва че всякакво вайкане и чудене кое какво означава, ни губи
години.
Както със дъжда, по същия начин е добре да се усещат по-бурните моменти
на природата - бури, вятър и т.н. Когато имате възможност - просто
използвайте момента.
Ако вали, моят метод е бил понякога да изляза пред входа и да стоя под
козирката на входа - хем съм на открито, хем не се мокря и не мръзна
много . Ще си намерите най-удобните варианти в практиката.

Опитайте да се взирате безмислено в животни. Примерно чакате рейса -
преминава котка или куче - взрете се в нея. Условието за немислене,
несъдене, непукизъм за значението остава винаги в сила.

Това са състояния, през които ако минете, хем ще учите, хем ще ви е
по-лесно после да ги извикате чрез спомена и да ги генерирате в себе
си. Другото е, че са достатъчно силни, за да предизвикат малко
по-голямо от обикновено отместване на съзнанието, т.е. да сте по-близко
до транс, да усетите по-пълно тези "отмествания" на съзнанието.
-------

Състоянието на транс е състояние на повишена осъзнатост. Музиката е нож с
две остриета - човек си повтаря мелодията механично и това успива ума,
не го държи буден. В редки случаи, когато музиката е с текст на
неразбираем език (китайски арабски...) може и да не успи съзнанието, а
да му даде енергия и ритъм и да го съживи. Но тази музика може да се
използва няколко пъти, когато свикнеш с мелодията и почва да звучи
механично - сменяш със следващата. Особено ако човек е по-музикален,
тогава му е още по-лесно бързо да свикне с ритъма и да го повтаря по
навик.
В случай, че музиката има думи на разбираем език - не се използва за медитация конкретно. Думите вкарват вътрешен диалог.

Изобщо опитай да използваш мантра или заклинание от поне 6-8 срички.
Когато свикнеш с него и започнеш да го повтаряш механично - харесай
следващото. Изборът е голям - готовите йогистки мантри, например. А
можеш и да хванеш фразата (примерно) "Волята ми е да се развивам и
самоусъвършенствам в магията", задраскваш повтарящите се букви,
разместваш останалите да звучат в нещо непонятно и странно и повтаряш
това като заклинание (това е хаос-подхода за изграждане на
сигил-заклинание).

Не искам и да кажа обаче, че музиката пречи. Всъщност тя е много мощно
средство, но не и когато има опасност да успи ума. Ако умееш да
танцуваш забравяйки целия свят, когато тялото ти вече не ти принадлежи,
станало е едно с ритъма и повече ти не го движиш, а то усеща и живее
чрез танца - тогава музиката е мощно оръжие. Думите тук нямат значение,
защото в този момент не възприемаш вселената пасивно, а чрез
движението на тялото си.

Докато не се постигне достатъчно добър контрол над ума, музиката трябва
да е или много внимателно подбрана (т.е. нова непозната все още
мелодия, която ни вдъхновява и без думи, които разбираме) или да се
избягва.

Музиката по време на ритуал вече е съвсем друга приказка - но за това
когато отворя съответната тема и започнем да коментираме ритуалите.

Added (2015-12-25, 0:50 AM)
---------------------------------------------
Сетих се друго - когато няма асансьор и се налага да изкача 8 етажа, задължително си тананикам - така подсъзнателно регулирам дишането спрямо
ритъма на песента. Това обаче не прави дишането ми осъзнато!!! Просто
не се задъхвам катерейки етажите. При дълго ходене е същото - мога да
ходя с часове без да се уморявам по същия метод. Но дишането ми все така
е неосъзнато и мозъкът ми все така се оплита в мисли. Когато човек има
афинитет към музиката, тя му въздейства. Може да ти въздейства
положително за осъзнаването песен, която не си чувал отдавна и която
харесваш. Но ако я изслушаш втори-трети път - осъзнаването е успано.

Трябва внимателно да се следи точно как въздейства над тялото и ума
музиката, която чуваме или си тананикаме. Много внимателно да се усети
какво се случва с тялото, къде какво се усеща и т.н. Ако има възможност
- изправя се гръбнака да е отпуснат, но равновесен, да няма никакви
напрежения по пътя на дишането (т.е. торса) - след това слушаш. Случват
се чудеса с тялото при един или друг ритъм или мелодия. Но трябва в
главата ни да има един огромен червен надпис "ВНИМАНИЕ!!!!!"
По-добре да се откажем от музиката, отколкото да приспи осъзнатостта,
защото не само че не правим нищо, но получаваме и обратен ефект -
ставаме по-неосъзнати.

Added (2015-12-25, 0:50 AM)
---------------------------------------------
Като цяло от помощ ще бъде каквито и да било практики да се правят на открито при възможност. Всичко живо около нас може да помага за
повишаване на осъзнатостта (изключение правят хората над 3-4 годишна
възраст). Може да медитираме на балкона лятото, вместо в стаята. Можем
да седнем на пейка в парка и да гледаме някое петно на земята.

В парка също така е добър вариант да се облегнем на дърво и така да
медитираме - можем да усетим дървото, да "влезем" в него, да го
осъзнаваме все едно дървото сме ние, да слезем до корените, да се
заредим от земята, да се разходим по ствола, клоните, внимателно по
малките клончета и бавно и внимателно да "преминем" в листата. Да усетим
как лек, приятен вятър раздвижва листата и от нас изпада всичко
неприятно или не-наше. Внимателно да преминем обратно на клончетата и
изтегляйки се бавно по клоните да изтеглим от света оставената от нас
енергия в него.

Друг вариант е когато ходим по трева, да чуем стъпките си, после да ги
направим максимално тихи и безшумни. След малко ще забележим, че поради
вслушването, дишането ни също е безшумно. Правим и него на макс да не
се чува. После усещаме нещата наоколо. Разперваме пръстите на ръцете да
не са присвити и да не се допират един в друг. Те се удължават и като
живи нишки/пипала отиват в природата наоколо, като усещаме природата и
през тези нишки/пипала. Цялото ни тяло трябва да възприема
пространството и зеленината наоколо.

Трябва да се опита и варианта да възприемаме и високо над нас. В
началото ще ни е по-лесно да възприемаме нещата около нас, но после
трябва да преминем на пространството до небето. Не възприемаме само
обектите, а и празното пространство.
Получава се понякога едно усещане за отваряне, понякога разтваряне в нещата наоколо. Всеки ще си го усети.

На мен дърветата ми говорят откакто започнах да медитирам и затова
примерите, които давам са предимно с дървета. Всеки трябва да изследва
нещата, които му "говорят", които са му характерни. Как да стане това?
Просто опитваме с различни неща по 5-6 пъти по-задълбочени
медитации/концентрации и после записваме подробно резултатите възможно
най-скоро след практиката, докато всички детайли са ни още пресни.
Пишем поза на тялото, в движение или неподвижност, какво е усетено по
тялото, имало ли е хора наоколо, пречели ли са, какво ни е помагало да
сме концентрирани и осъзнати и какво ни е разсейвало, минавали ли са ни
някакви мисли, които са били по-натрапчиви и т.н. - ВСИЧКО което се
сетим. След време като прегледаме записките, ще можем да си изградим
много добра представа.

Ако се забележи, че нещо ни "говори" без да сме го търсили - добре е да
не го пренебрегваме. Примерно блея си из празното и се чудя какво да
правя, дали да е ритуал, дали медитация, дали нещо с руни... и
определена руна ми се откроява визуално и името и' започва да се
повтаря. Или търся си какъв тип практика да правя и подходяща книга ми
попада пред погледа (без да съм търсила умишлено именно книга). Или
преписвам си някакви неща за руните и едната руна я бъркам два пъти и
започвам отначало, все на едно и също изречение, като при предните
15тина не съм правила нито една грешка. Изобщо всичко случайно набило
ни се във вниманието по-ярко, без съзнателно да сме го търсили. Тези
неща много лесно могат да се объркат, но с опита човек започва да ги
разграничава. В началото ще бъркаме собствените си хрумвания с онова,
което ни се набива пред вниманието без наша намеса, но и това както с
почти всичко друго само практиката го оправя.

Added (2015-12-25, 0:51 AM)
---------------------------------------------
Наблегнах на примери сред природата, защото тя  зарежда и доставя необходимата енергия да си по-осъзнат и да имаш ресурсите да възприемаш
по-добре от обикновено. В началото, когато вниманието още не е
тренирано, а навиците ни все още клонят към хаотично мислене и
похабяване на последната частица енергия, няма да имаме възможност да
стигнем до транс. По-скоро ще навлезем до алфа състояние,
концентрацията ни ще е трудна, защото нямаме енергия за така
необходимата концентрация и неподвижност

Звучи странно а? Нали уж медитацията ни зарежда, как така да не можем
да медитираме без да имаме някаква енергия на разположение? Омагьосан
кръг, който е факт.

Другото интересно нещо е, че енергийното ни състояние в много голяма
степен е навик. Правейки по-елементални практики или такива сред
природата или по-близки до нея, ще помогнат по-бързо да придобием навик
на по-енергизирана структура.

Първоначалната идея на темата беше да опиша опита си за това как да се
постига транс по желание, а не по случайност, но за транса е необходимо
осъзнаване, за което е необходимо някакво минимално количество
енергия, което се придобива след промяна на някои привички... Няма да
съумея да опиша добре всички взаимовръзки. Описвам онова, което според
моя опит дава най-бързи и съществени резултати. Друг може да има други
идеи или просто да си преработи някои от горните, според собствените
си необходимости.

Added (2015-12-25, 0:51 AM)
---------------------------------------------
Медитацията нито-нито:

Започва се да се медитира над някаква идея (може да е произволна.
пример: светлина, джижение, живот, всичко...) После се медитира над
противоположната и' такава (тъмнина, покой, смърт, нищо...)
Третия етап е да се медитира над двете едновременно.
Последният етап - да се медитира над отсъствието и на двете идеи.

Когато го опитах ми беше трудно в началото да смеся двете идеи, затова
приложих един трик - 10 минути медитирам с идея 1, после 10 мин с идея
2, после 3 минути с идея 1, после 3 минути с идея 2, после една минута с
идея 1, след това една минута с идея 2, продължавам със секунди над
идеите. По това време мозъкът е объркан и пролагате много повече
вътрешното усещане за идеите, отколкото умствените асоциации за тях,
които имате. Когато се смесят почти се изпада в ступор, но когато се
опитате да премахнете и двете противоположни идеи, тогава умът изчезва.

Сещам се за "Медитация с Таро" (Съвременна магия, Майкъл Крейг). Това също е ценна техника.
Описана е медитация с карта таро, но метода може да се приложи и със
друго - може да е гледката отсреща, може да е символ или картина на
божество. Зависи с какво се занимавате в момента и какви са целите ви.
Горе долу се състои в това:
Взимаш карта от таро и започваш да разглеждаш един участък в горния
десен ъгъл на картата, който е с размер сантиметър на сантиметър.
Разглеждаш колкото се можеш по-подробно, запаметяваш колкото се може
по-подробно, но без д асе насилваш. После преминаваш на съседния
участък отляво, който пак е с размер горе-долу сантиметър на
сантиметър. Когато стигнеш до горния ляв ъгъл, преминаваш под току-що
"сканирания" ред отново отдясно, точно под първия квадрат, който е
"сканиран". Пак се преминава наляво квадратче по квадратче и така,
докато се премине през цялата карта.
После картата се обръща с лицето надолу или затваряме очи и започваме в
същия ред да възпроизвеждаме картата, пак квадратче по квадратче.
Възстановяваме колкото успеем повече детайли, отново без да се
насилваме - колкото си спомним толкова. Възпроизвеждаме цялата карта и я
задържаме няколко секунди така цялата във въображението си.
След това започваме в същия ред да трием картата квадратче по квадратче, докато "изтрием" цялата карта.

В момента, когато сме изтрили и последния елемент от картата, умът е
спрял. В този момент има миг на реална медитация. В началото ще е много
кратък. С практиката нещата се развиват.