Added (2015-12-25, 1:18 AM)
---------------------------------------------
някои предимства на системата на Зеланд и на патуъркингите:
- Не е необходимо да сте сами - по-лесно е да изпълните предначертаното
ако сте сами, но след като сте направили практиката няколко пъти, ще
можете да я изпълнявате добре и сред хора
- Не се изисква да отделяте място, можете да ги изпълнявате практически навсякъде
- Не се изискват физически инструменти, някои от които трудни за набавяне
- Опит с концентрации, неподвижност и индуциране на вътрешни състояния
ще даде по-бърз и по-точен резултат, но този опит не е задължителен

Изобщо този тип практика е лесно изпълнима и общодостъпна. Не се
изисква да сте развили кой знае какви качества, за да имате успех.
Достатъчно ви е малко постоянство.

1. Подготовка
Най-напред трябва да си подготвим няколко елемента за подготовка на ума и тялото.
В началото изискват повече време, с опита могат да се съкратят.
Това са стандартните неща:
Първо отпускаме добре тялото, успокояваме вътрешния ритъм.
После успокояваме ума с визуализации, за да го подготвим за малко
по-дълбоко ниво на съзнание. Не бъркайте успиването/одрямването с
по-дълбокото ниво. Повтарям го това, защото първите години от
практиката ви няма да можете да ги различавате добре.
Можем да ползваме стандартните неща - 3 слънца, стъпала по които
слизаме, засипване със слънчев пясък, броене наобратно и т.н., както
можем да си измислим нови или да ползваме някакви от книга.
Можем и да ги подберем така, че да напомнят крайната цел по някакъв начин или да символизират подобно състояние.

2. Патуъркинг
След като тялото и ума са подготвени можем да преминем към визуализацията на птуъркинга.
Визуализацията е необходимо да включва цялостни усещания на 5те сетива,
триизмерни обекти, както и да се постигне състояние на комфорт, като
на края се достигне до състояние/усещане, в което имаме целта си, като
това състояние да се задържи известно време без разсейване.
Тук е необходимо да следваме до буквата едно от предписанията по
Зеланд: онова, което имаме и е естествено за нас винаги да имаме го
приемаме като даденост, като нещо обичайно, а не като нещо лелеяно и
желано. Много е важно да намерим и да усетим състоянието, в което целта
ни е постигната, но тя не е нищо особено за нас, а нещо обичайно и
нормално. Това е крайната точка на патуъркинга, неговия пик. Важно е да
задържим това състояние без разсейване колкото можем. Т.е. без
отплесваме в мечтания или мисли.

3. Ключ
Това крайно състояние ще е нашият ключ, в Зеланд, ще го намерите като 'фрейм'.
След десетина изпълнения на патуъркинга, записвайки по-характерните
неща, които ни помагат да се усетим в състоянието-пик, ще ги съберем в
един фрейм. Ще го използваме по подобен на изстрелването на сигили
начин.
Тези характерни неща могат да са цветове, звуци, пози на тялото или
негови части, конкретен поглед и т.н. - всичко, което забелязвате като
характерно за това състояние-пик.

4. Слайд
Не случайно го слагам след ключа.Първо патуъркинга ще ни помогне да
намерим детайлите за ключа, който се изстрелва в 'прозореца' (паузата)
на мислещия ум, после затвърждавайки това усещане.
След като имаме характерните моменти, можем да намерим детайли, които
да ни помгнат да си направим слайд, който да проектираме в ежедневието.

Слайда е като ключа, но е по-комплексен.
Най-трудно е да вградим магията в ежедневието - да я приложим наученото на практика.
По принцип чрез себеовладяването в резултат на дълги медитации това
става неусетно, но чрез слайд ще имаме по-бърз резултат, по-бързо ще
реализираме в реалността си онова, което ни помага да се чувстваме
комфортно като хора не само когато сме сами нощем в стаята а и докато
живеем в ежедневието си.

Т.е. изработването на слайда и да се научим да се сещаме за него докато
говорим с някой или докато работим например ще е последната стъпка,
която ще ни помогне да вградим и реализираме в себе си състоянието-пик
там където ни е необходимо всъщност да се реализира - в реалния ни
живот.

1. Най-напред патуъркинга ще ни помогне добре да усетим целта ни, да
посвикнем с нея, да свикнем с усещането това да е нещо нормално за нас.
2. Фрейма ще ни помогне да го затвърдим и на подсъзнателно ниво.
3. Слайда ще го приложи директно в ежедневието.

Ще забележите, че работата с патуъркинг, която предлагам е малко по-различна от обикновеното визуализиране на патуъркинг
Опитала съм и двата варианта десетки пъти и съм стигнала до този извод:
Обикновеното визуализиране на патуъркинг по навик не дава резултат или
той е почти незабележим, като повече филмира, отколкото да даде нещо
полезно.
Гореописания вариант със примеси от Зеланд работи безотказно при малко
постоянство. Имала съм случаи да задържа състоянието-пик за два часа
почти без разсейване и да имам физически реализиран резултат на нещо
почти невъзможно веднага след тези два часа.

Added (2015-12-25, 1:18 AM)
---------------------------------------------
Дори и да няма резултатността и бързината на промяна според волята както при ритуалите, патуъркинга си има своята роля и дава достатъчно
промени в реалността.
Като цяло е много удобен за придобиване на знание, докосване до
алтернативни източници на знание или придобиване/промяна на лични
качества.

Патуъркинга е визуализация на "приказка", визуализираш се, че си
еди-какво си, еди кой си или пък себе си, в някакво облекло или
примерно да светиш и др. После правиш някакви действия - ходиш някъде,
"срещаш" разни същества, може да правите нещо заедно, може да си
говорите. Общо взето е един вид приказка, която съпреживяваш. По
принцип започваш с нещо, което да те отпусне, да те настрои на алфа
вълни, да си в по-дълбоко състояние, а може и да направиш кратка
концентрация преди патуъркинга и тогава да започнеш да го живееш
визуализирайки.
Може да "ходиш" на всякакви места, да "разговаряш" със всякакви
същества, може да поискаш да ти дадат знание. Ако е последния случай,
тогава съм забелязала, че патуъркинга се проточва - примерно отиваш
някъде, ходиш по коридори с някакви рисунки, срещаш пазач, който също
те разхожда малко, виждаш разни неща и едва тогава срещаш онова, което
ще ти "каже" нещо, което искаш да знаеш. Цялата история преди това е с
цел да настрои мозъка на необходимите вълни, за да съумее, когато е
пообработен с подготвящата част, да извади онова, което знае, но ти не
осъзнаваш. Предполагам, че това, което получаваме по този начин е
знание, което вече имаме, но тъй като ежедневието ни и собствената ни
значимост окупират цялото ни внимание, просто пропускаме.

Патуъркинга също така е полезен за придобиване на определени качества,
които е малко по-трудно да се развият в ежедневието. Тъп пример -
вътрешната хармония. Ако се направи малка приказка и да се отделят по
20тина минутки за около 20 дена, и ако нещата вътре са подредени така,
че да те настроят да постигнеш състояние на хармония със себе си когато
накрая примерно лежиш в някоя райска градина и се кефиш на пейзажа, то
човек ще посвикне с това състояние и ще го допусне в ежедневието си
съвсем по навик, който ще е изграден от патуъркинга. По същия начин
могат да се развият всякакви качества - самоувереност, търпение,
обаяние (като обаянието е просто състояние на много добра хармония със
себе си и с околния свят).

-------

Не забравяйте, че визуализацията на патуъркинга
трябва да ни вкара поне в алфа и едва след това да работи върху
придобиването на нещо.
Не трябва и да претупваме излизането от състоянието накрая. По принцип и минута е достатъчна, но не е желателно да е претупано.

За навлизане в алфа се използват използват примерно броене наобратно,
визуализации как се слиза по стъпала към мазе и се броят стъпалата от
десетото до първото. Може през нас да се излизва вода, която да ни
измива, светлина, която да ни пречиства... варианти много.

Всъщност перманентната практика е това, което отрепетирва усещането на
качеството, което искаме да придобием. Едва тогава ще има постоянен
ефект. Когато се прави редовно практиката, постепенно необходимото
излъчване ще стане нещо обикновено за нас, част от същността ни.

Лесно, мързеливо и много ефективно. Една приказка, която "си
разказваме" и преживяваме. Може с времето да си добавяме подробности,
да я пипваме тук-там, докато придобие много по-завършен вид.