Произход на Илюминатите-От Йезуитите до Адам Вайсхаупт - Форум

Част 1

Вайсхаупт не е създателят на системата, която той нарича илюминатство. Източника на учението на Вайсхаупт е взета от най-древни времена. Хора, които са си поставяли за цел да унищожат съществуващия обществен строй и общоприетата религия. Ученията на Вайсхаупт са взети от каинитите, карпократите, манихеите, батините, фатимитите и карматитите. Всъщност думата ,,илюминати" (озарени) може да бъде проследена чак до манихеите - ,,gloriantur Manichei se de caelo illuminatos" (,,манихеите се хвалят, че са озарени от небето").

Именно в сектата на Абдула-ибн-Маймун трябва да търсим модела за организационната система на Вайсхаупт. Дьо Саси е описал със следните думи начина за вербуване на нови привърженици от исмаелитите:
"Те пристъпват към приемането и посвещаването на нови привърженици само постепенно и с големи уговорки; защото, тъй като сектата има същевременно политическа цел и амбиции, в нейните интереси е преди всичко да има голям брой привърженици по всички места и във всички обществени класи. Затова е необходимо да се приспособят към характера, ирава и предразсъдъците на болшинството хора; това, което един разкрива на някои, би отвратило другите и завинаги би отчуждило не толкова смелите духове и хората, чиято съвест по-лесно изпада в тревога."

Този откъс описва точно методите, изработени от Вайсхаупт за неговите ,,Намекващи Братя" - необходимостта да се пристъпва предпазливо към вербуването на адепти, да не се разкриват на новоприетия догмите, които могат вероятно да го отвратят, ,,да се говори един път по един начин, друг път - по друг, така че истинската цел на човека да остава неразбираема" за членовете на по-долните степени.

Кал тези ориенталски методи са стигнали до баварския професор? Според някои автори - чрез йезуитите. Фактът, че Вайсхаупт е бил възпитан от този Орден, е дал на враговете на йезуитите аргумента, че те са тайните вдъхновители на илюминатите. Г-н Гулд действително е приписал повечето грешки на последния на този източник; той пише, че Вайсхаупт си е навлякъл ,,неумолимата омраза на йезуитите, на опасността от чиито интриги е изложен непрестанно". В действителност, положението е точно обратното, защото, както ще видим, именно Вайсхаупт е този, който постоянно плете интриги срещу йезуитите. Че Вайсхаупт обаче е заимствал донякъде от йезуитските методи за обучаване, признава дори Барюел, сам йезуит, който, цитирайки Мирабо, казва, че Вайсхаупт ,,се възхищаваше преди всичко от тези закони, от този ,,режим" на йезуитите, който под ръководството на един човек кара хората, пръснати из света, да се стремят към постигането на една и съща цел; той чувстваше, че човек може да подражава на техните методи, докато се придържа към диаметрално противоположни възгледи." И пак, опирайки се на доказателствата, приведени от Мирабо, дьо Люше и фон Книге, Барюел казва другаде: ,,Тук изглежда, че Вайсхаупт нарочно е пожелал да уподоби режима на сектата с режима на религиозните ордени и преди всичко с този на йезуитите чрез пълния отказ от тяхната собствена воля и способност за съставяне на преценка, който той изисква от своите адепти..." Но Барюел след това показва ,,огромната разлика, която може да бъде намерена между религиозното подчинение и илюминатското подчинение". Във всеки религиозен орден хората знаят, че трябва да се подчиняват повече на гласа на тяхната съвест и на техния Бог, отколкото на гласа на техните висшестоящи.

"Няма дори и един-единствен човек, който в случай, че неговите ръководители му наредят да върши неща, противоположни на задълженията на един християнин или на един добър човек, не би разбрал, че трябва да се противопостави на правилата на подчинението, които се е заклел да спазва. Всички религиозни институции често дават словесен израз на това противопоставяне и винаги го обявяват ясно; преди всичко в ордена на йезуитите много пъти повтарят това изрично и недвусмислено. Йезуитите имат заповед да се подчиняват на своите ръководители, но това е в случай, че не виждат грях в подчинението - ,,ubi non cerneretur peccatum" (където не се вижда грях)."

Действително, безусловното подчинение и пълната покорност на волята и разума на един човек изграждат основата на всяка военна дисциплина; ,,да не разсъждават и да не възразяват" - навсякъде признават, че това е дългът на войниците. Тъй като в известен смисъл йезуитите са военен Орден и приемат начело на тях да има един Генерал, тях ги обвързва едно и също задължение. Системата на Вайсхаупт е съвсем различно нещо. Защото, докато всички войници и всички йезуити, когато се подчиняват на своите ръководители, съзнават напълно целта, към която се стремят, последователите на Вайсхаупт са вербувани чрез най-рафинираните методи за измама и са водени към цел, която им е напълно неизвестна.

Именно в това се състои цялата разлика между почтените и непочтените тайни общества. Истината е, че обвинението как йезуитите плетат интриги срещу тайните общества, е отправяно предимно от самите тайни общества и изглежда, че това е начинът, възприет от тях за прикриване на техните собствени следи. Никакво конкретно доказателство не е било привеждано в полза на тяхното твърдение. Йезуитите, за разлика от тамплиерите и илюминатите, са само забранени през 1773г. без формално да бъде провеждан процес и затова никога не им е била давана възможността да отговорят на обвиненията, повдигнати срещу тях, нито пък, както в случая с другите ордени, техният таен устав - ако такъв съществува - е бил изваждан на бял свят. Единственият документ, привеждан някога като доказателство на тези обвинени, е ,,Monita Secreta" (,,Тайните предупреждения") за който отдавна е известно, че е фалшификация. Във всеки случай кореспонденцията на илюминатите осигурява най-доброто им оправдание. Маркиз дьо Люше, който не е приятел на йезуитите, показва абсурдността при бъркането на техните цели с тези на свободните зидари или илюминатите и описва и трите общества като подтиквани към действие от съвсем различни цели.

Трябва да потърсим мотив във всички тези въпроси. Нямам личен интерес да защитавам йезуитите, но питам: какво може да подтиква йезуитите да устройват или подкрепят един заговор, насочен срещу всички тронове и олтари? Йезуитите по това време въобще не са се интересували от троновете и олтарите, а само от светската власт; обаче - дори ако приемем тази несъстоятелна хипотеза - как може да бъде упражнявана тази власт по друг начин, освен чрез троновете и олтарите? Нима по друг начин, освен чрез владетелите и църквата йезуитите могат да окажат влияние върху държавните дела? В една нерелигиозна република, както доказват впоследствие събитията, властта на цялото духовенство непременно ще бъде унищожена. В такъв случай истината е, че без поощряват по някакъв начин илюминатите, йезуитите са техните най-страшни врагове, единствената организация на хора, достатъчно учени, хитри и добре организирани, за да провалят плановете на Вайсхаупт. Може би, забранявайки йезуитите, старият режим е премахнал единствената пречка, способна да спре хода на революцията.

Както знаем, Вайсхаупт наистина мрази йезуитите и заимства от тях само някои начини за обезпечаване на дисциплината, за осигуряването на подчинение или за придобиването на влияние върху разума на неговите последователи; неговите цели са съвсем различни.

В такъв случай откъде черпи непосредствено вдъхновение Вайсхаупт? Именно тук Барюел и Льокуто дьо Кантльо дават ключ за разгадаване на проблема, който не може да бъде открит в другите източници. Те разказват, че през 1771г. някакъв ютландски търговец на име Кьолмер, който прекарал много години в Египет, се върнал в Европа, търсейки нови привърженици за едно тайно учение, чиито основи били в манихейството, което той изучавал на Изток. На път към Франция спрял в Малта, където малтийските рицари прогонили Кьолмер от острова и той се отправил към Авиньон и Лион. Тук намерил неколцина последователи сред илюминатите и през същата година отишъл в Германия, където срещнал случайно Вайсхаупт и го посветил във всички мистерии на своето тайно учение. Според Барюел след това Вайсхаупт прекарал пет години в обмисляне на своят система, която основал под името илюминати на 1-ви май, 1776г. и приел ,,илюминатското" име ,,Спартак".

Кьолмер остава най-загадъчният от всички загадъчни хора по негово време; на пръв поглед човек е склонен да се пита дали той не е бил още един от еврейските кабалисти, действащи като тайни вдъхновители на магьосниците, които стават център на вниманието. Името Кьолмер лесно може да бъде сметнато за изопачаване на добре известното еврейско име Колмар. Льокуто дьо Катньло обаче изказва предположението, че Кьолмер е всъщност Алтотас, описван от Фигие като ,,онзи всестранен гений, почти бог, за когото Калиостро ни е говорил с толкова много уважение и възхищение. Този Алтотас не е плод на въображението. Римската инквизиция е събраха много доказателства за неговото съществуване, без да е в състояние да открие кога започва или свършва то, защото Алтотас изчезва или по-скоро се изпарява като метеор, което според поетичното въображение на фантазьорите би ни дало право да го обявим за безсмъртен." Любопитно е да се отбележи, че съвременните окултисти, макар да приписват толкова голямо значение на Сен-Жерман и на легендата за неговото безсмъртие, не споменават за Алтотас, който изглежда е бил много по-забележителна личност. Но пак трябва да си спомним: ,,Неизменно правило на тайните общества е, че истинските лидери никога не излизат наяве". В такъв случай, ако Кьолмер е Алтотас, той явно е бил не евреин или кабалист, а посветен в някакво близкоизточно тайно общество - може би исмаелит. Льокуто дьо Кантльо описва Алтотас като арменец и казва, че неговата система произлиза от системите на Египет, Сирия и Персия. Това не противоречи на твърдението на Барюел, че Кьолмер е дошъл от Египет и че манихейството е послужило за основа на неговите идеи.

Би трябвало да отхвърлим тези твърдения върху основанието, че това са само теории на Барюел или Кьокуто, ако съчиненията на илюминатите не разкриваха влиянието на някаква секта, сродна с манихейството. Така ,,Спартак" пише на ,,Катон", че смята да ,,вдъхне нов живот в старата система на геберите и парсите" и ще напомним, че геберите са една от сектите, в която, по думите на Дози, Абдула-ибн-Маймун намира истинските си поддръжници. След това Вайсхаупт обяснява че:

"Алегорията, от която мистериите и висшите степени трябва да бъдат прикрити, е огненият култ и цялата философия на Зороастър или на старите парси, които днес са останали само в Индия; затова в допълнените степени Орденът е наричан ,,Огненият култ", ,,Огненият Орден" или ,,персийският орден" - тоест нещо великолепно, което надминава всички очаквания."

По същото време персийският календар е възприет от илюминатите.

Очевидно е, че тези претенции върху зороастризма са също такава чиста измама, както по-късните претенции на Вайсхаупт върху християнството; той не показва, че има представа от истинското учение на Зороастър - и не настоява повече по този въпрос; но горният откъс със сигурност би потвърдил истинността на теорията, че неговата система е основана частично върху манихейството, тоест, върху изопачения зороастризъм, който му е предаден от един човек от Изтока и че методите на батините и фатимитите може би са били споделени с него по същия канал. Но това се дължи изумителната прилика между неговия организационен план и този на Абдула-ибн-Маймун, който се състои по-скоро в плетене на политически интриги, отколкото в отдаване на езотерични размисли.
Така в системата на Вайсхаупт фразеологията на юдеизма, кабалистичните легенди на свободното зидарство и мистичните фантазии на мартинистите първоначално не играят никаква роля. Към всички форми на ,,теософията", окултизма, спиритуализма и магията Вайсхаупт не изпитва нищо друго, освен презрение, а масоните-розенкройцери са слагани от илюминатите в една категория с йезуитите - в качеството им на врагове, които трябва да бъдат надхитряни постоянно. Затова никоя степен Розенкройцер не намира място в системата на Вайсхаупт, както във всички други масонски ордени по това време, които придобиват влиянието си от източни или кабалистични източници.

Вярно е, че ,,мистериите" играят голяма роля във фразеологията на Ордена - ,,големи и малки мистерии", заимствани от древния Египет - докато висшите посветени се кичат с титли като ,,епопт" и ,,хиерофант", които са взети от елевзинските мистерии. Обаче собствените теории на Вайсхаупт, изглежда, не са свързани по какъвто и да е начин с тези древни култове. Тъкмо обратното, колкото повече проникваме в неговата система, толкова по-очевидно става, че всички формули, които той използва и които произлизат от някакъв религиозен източник - било персийски, било египетски, било християнски - служат само за да прикрият една чисто материална цел, един план за унищожаването на съществуващия обществен строй. Така всичко, което е действително древно в илюминатството, е разрушителният дух, който го движи, като дори и начинът на организиране е внесен от Изтока. Следователно илюминатството бележи съвсем нова линия в историята на европейските тайни общества.

Самият Вайсхаупт посочва това като една от най-големите тайни на Ордена. ,,Преди всичко", пише той на ,,Катон" (иначе известен като Цвак), ,,пази произхода и новостта на Ордена най-грижливо.". ,,Най-голямата мистерия", казва пак той, ,,трябва да бъде туй, че става дума за нещо ново; колкото по-малко знаят това, толкова по-добре... Нито един от жителите на Айхщат не знае това, но би умрял заради вярата си в нещо, което е старо като Матусаил."

Претенцията, че е било открито някакво хранилище на древна мъдрост е неизменна хитрост за адептите на тайните общества, това, което никога не се признава, е самоличността на индивидите, от които те получават информация от книгите с тежък и непрестанен труд. ,,Като си помисля само, колко усилия му струваше да чета, да изследвам, да обмислям, да пиша, да зачерквам и да предпочитам!", оплаква се той на Марий и Катон. Така според Вайсхаупт цялата система е дело на неговия собствен, неподпомогнат от никого гений и върховното ръководство остава само в неговите ръце. Той постоянно подчертава това в кореспонденцията си.

==========================================================================================
Част 2

Ако това наистина е вярно, Вайсхаупт - предвид изпълнителността, постигната от Ордена - сигурно е бил първокласен гений и е трудно да разберем защо един толкова забележителен човек не се е отличил на друго житейско поприще, а е останал почти неизвестен за потомството. Затова може би Вайсхаупт, въпреки че несъмнено е бил човек с огромни организационни способности и е бил надарен с изключителна ловкост, в действителност не е единственият създател на илюминатството, а е член на групата, която признавайки неговите таланти и ценността на неговата неуморна дейност, предава ръководството в неговите ръце.

Барюел посочва като най-голяма грешка на Робинсън това, че описва илюминатството като произлизащо от свободното зидарство, тъй като Вайсхаупт не е станал свободен зидар, преди да основе своя Орден. Вярно е, че Вайсхаупт не е приеман официално в свободното зидарство преди 1777г., когато е посветен в първата степен в ложата ,,Теодор от Добрия Съвет" (,,Theodore de Bon Conseil") в Мюнхен. От този момент нататък той постоянно прави опити да открие нещо повече за тайните на масонството, макар сам да претендира, че притежава изключителни познания.

Но същевременно изобщо не е сигурно, че някакъв вътрешен кръг на ложата ,,Теодор" може да е бил пръв в тази сфера на дейност, а Вайсхаупт през цялото време да е бил несъзнателен агент. Мемоарите на Мирабо хвърлят много любопитна светлина върху този въпрос.

Във ,,Френската революция" и пак в ,,Световната революция" Мирабо, който вече е свободен зидар, е приет в Ордена на илюминатите по време на своето посещение в Берлин през 1786г. На това г-н Уейт отговаря: ,,Всичко, което бе казано за Мирабо, за неговото посещение в Берлин и за неговия заговор ,,да илюминизира" френското свободно зидарство, може да бъде събрано в едно изречение: няма доказателства, които да показват, че Мирабо някога е ставал масон. От компетенцията на Барюел е да преувеличава всичко..." Твърдението на г-н Уейт обаче също може да бъде събрано в едно изречение: това е чиста измислица. Присъщо на г-н Уейт е да отрича всичко, което му създава главоболия. Доказателството, че Мирабо е свободен зидар, не почива само на твърденията на Барюел. Мосю Барту споменава в своята книга ,,Животът на Барюел" за това като за нещо общоизвестно и разказва, че в дома на Мирабо е открит документ, който описва присаждането на един нов Орден върху ствола на свободното зидарство. Пълният текст на този документ ще бъде намерен в мемомарите за Мирабо, където се твърди, че:
"Мирабо отрано влязъл в една организация на свободни зидари. Тази организация го акредитирала в една холандска ложа и изглежда, че е било спонтанно, било е в отговор на молба и той е смятал да предложи да бъде създадена организация, чийто план притежаваме, план, който е написан не от неговата ръка, ... а от ръката на един преписвач, когото Мирабо е прикрепил към себе си... Изглежда, че това съчинение е дело на Мирабо; всичките му възгледи, принципите му и неговият стил ще бъдат открити тук."

В същия труд документът е отпечатан изцяло и е озаглавен така: ,,Мемоар относно създаването на една вътрешна организация в Ордена на свободните зидари, която да го върне към истинските му принципи и да направи така, че той наистина да се бори за доброто на човечеството, съставен от Ф. Ми..., който понастоящем се казва Аркезилай, през 1776."

Тъй като този мемоар е твърде дълъг, за да бъде възпроизведен изцяло тук, резюмето на мосю Барту ще ни даде представа за неговото съдържание:
"Той (Мирабо) бе свободен зидар още от младостта си. Сред документите му, излезли изпод ръката на един преписвач, бе намерен такъв, който описва една международна организация на свободните зидари и който несъмнено е бил издиктуван в Амстердам. В този проект се споменава за солидарността между хората, за облагите от обучението и за ,,поправянето на системата за управление и издаване на закони" - възгледи, които надминават много възгледите, изложени в ,,Есе за деспотизма" (1772). Разумът на Мирабо е съзрял. Задълженията на ,,братята от висшата степен", които той очертава, представляват дори един цял план за реформи, приличащ твърде много в някои части на решенията, взети по-късно от Учредителното (събрание): забраняване на сервитутите върху земята и на крепостническите права, премахване на ангаритите, на действащите гилдии и на цеховете (свобода на компаниите), на митницата и на акцизите, отслабване на данъчното бреме, свобода на религиозните убеждения и на пресата, изчезване на извънредните пълномощия. За да систематизира, развие и достигне своята цел, Мирабо дава за пример йезуитите: ,,Ние имаме диаметрално противоположни възгледи", казва той, ,,искаме да просветим хората, да ги направим свободни и щастливи, но сме длъжни и можем да постигнем това по един и същи начини и кой ще ни попречи да правим за добро това, което Йезуитите са правили за зло?"

В този мемоар Мирабо не споменава Вайсхаупт, но в своята ,,История на пруската монархия" той описва с хвалебствен тон баварските илюминати, като споменава Вайсхаупт по име и посочва, че Орденът произлиза от свободното зидарство. Ще видим, че това съответства точно на мемоара, който сам е направил през 1776г., тоест, през същата година, в която е основано илюминатсвото:
"На ложата ,,Теодор от Добрия Съвет" в Мюнхен, където имаше малко хора с разум и сърце, й омръзна да бъде раздирана от безплодните обещания и кавги на масонството. Ръководителите решиха да присадят върху техния клон друга тайна организация, на която дадоха името Орден на илюминатите. Те я създадоха, като взеха за образец Обществото на Исус (йезуитите), макар че сами се придържаха към диаметрално противоположни възгледи."

След това Мирабо, казва, че голямата цел на Ордена е подобряването на настоящата система на управление и издаване на закони, че едно от фундаменталните му правила е да не допуска ,,нито един владетел, каквито и да са добродетелите му", че той предлага да бъде премахнато:
"Робството на селяните, сервитутът на хората към земята, крепостническите права и всички обичаи и привилегии, които унижават човешкия род, ангариите - при условие, че ще бъде даден равностоен еквивалент, всички корпорации, всички цехове, всички данъчни бремена, налагани на индустрията и търговията от митницата, акцизите и таксите... за да бъде осигурена всеобща търпимост към всички религиозни убеждения... за да бъдат отнети всички оръжия на суеверието и за да бъде насърчена свободата на пресата и т.н."

Разбираме от всичко това, че Мирабо не е станал илюминат през 1786г. - както предполагахме, преди да се запознаем с този документ, - а е бил в Ордена от началото, очевидно като един от неговите основатели, първоначално под ,,илюминатското" име Аркезилай, а по-късно под името Леонид. Следователно мемоарът, намерен в дома му, не е нищо друго, освен програмата на илюминатите, съчинена от него със съдействието на един вътрешен кръг от свободни зидари, които са членове на ложата Тодор. В кореспонденцията на илюминатите действително се споменава няколко пъти за някакъв вътрешен кръг под името ,,тайна гилдия на ложата свети Теодор", който - според Вайсхаупт - след посвещаването му в масонството, трябва да бъде поставен изцяло под контрола на илюминатите.

Вероятно Вайсхаупт е бил във връзка с тази тайна гилдия, преди да бъде приет официално в ложата.

В такъв случай няма как да узнаем дали идеите на илюминатите са възникнали в тази тайна гилдия на ложата Теодор независимо от Вайсхаупт или са споделени от него с ложата Теодор след получаването на инструкциите, дадени му от Кьолмер; но и в двата случая ще бъде оправдано донякъде твърдението на Робисън, че илюминатството произлиза от свободното зидарство или по-скоро, че то се е зародило сред група свободни зидари, чиито цели изобщо не съвпадат с целите на Ордена.

Какви са тези цели? План за обществени и политически ,,реформи", който, както посочва мосю Барту, прилича много на решенията, взети по-късно от Учредителното събрание във Франция. Това признание е от голямо значение; с други думи, програмата, изпълнена от Учредителното събрание през 1789г., е била съставена до голяма степен в една ложа на германски свободни зидари, които формират ядрото на илюминатите през 1776г. И все още ни разправят, че илюминатите не са оказали влияние върху Френската революция!

Ще ни възразят, че тук посочените реформи са достойни за възхищение. Действително, премахването на ангарията, на крепостничеството и на сервитутите - това са мерки, посрещнати с одобрение от всички здравомислещи хора, включително от самия крал на Франция. Но какво да кажем за премахването на ,,действащите гилдии" и на ,,всички корпорации", тоест, на ,,трейдюнионите" от това време - премахване, осъществено от покрития с позорна слава закон на Шапелие през 1791г., едно постановление, което днес е признавано за една от най-странните аномалии на революцията? Пак питам - в чий интерес е да бъдат премахнати митниците и акцизите във Франция? Да бъде установена абсолютна и от нищо неограничавана свобода на пресата и религиозните убеждения? Облагите, които може да се очаква, че тези мерки ще дадат на френския народ, несъмнено са съмнителни, но не може да има съмнение, че те са от полза за хората, които, като Фридрих Велики, желаят да съсипят Франция и да разрушават френско-австрийския съюз чрез безпрепятственото разпространяване на клевети срещу Мария-Антоанета; които като Мирабо се надяват да вдигнат революция или които като Волтер желаят да премахнат всички пречки пред разпространението на антихристиянската пропаганда.

Следователно, изобщо не е невъзможно Вайсхаупт първоначално да е бил агент на по-опитни заговорници, чиито чисто политически цели са прикрити от един план за социални реформи и които виждат в баварския професор един способен организатор, който трябва да бъде използван при реализирането на техните планове.

Независимо дали това е така или не, остава в сила фактът, че от времето, когато Вайсхаупт обсебва властта над Ордена, планът за ,,социални реформи", описан от Мирабо, изчезва напълно, защото в съчиненията на илюминатите не откриваме и дума за някакъв лъжлив план за подобряване участта на народа и илюминатството става само система на анархичната философия. Френският историк Анри Мартен е резюмирал прекрасно системата, създадена от ,,Спартак":
"Вайсхаупт е превърнал в абсолютна теория мизантропските подигравки (boutades) на Русо към измислянето на собствеността и обществото и без да взема под внимание твърдението, формулирано толкова ясно от философа, че е невъзможно да бъдат забранени собствеността и обществото, щом веднъж са били установени, той предлага цел на илюминатите да бъде премахването на собствеността, на държавната власт, на националността и връщането на човешкия род в състоянието на блаженство, в което то се е състояло само от едно-единствено семейство, без изкуствено създавани нужди, без безполезни науки, като всеки баща е бил свещеник и магистрат. Не знаем на коя религия би бил свещеник, защото въпреки техните чести призовавания на Бога на Природата, много указания ни водят до заключението, че Вайсхаупт, подобно на Дидро и Холбах, не е имал друг Бог освен самата Природа. Естествен резултат от неговото учение е германското ултрахегелианство и системата на анархията, която неотдавна бе развита във Франция и чиито характерни особености подсказват, че тя има чуждестранен произход."

Това резюме на целите на илюминатите, което потвърждава напълно мнението на Барюел и Робисън, е потвърдено подробно и от свободномислещия социалист от деветнадесети век Луи Бланк, който в своята забележителна глава за ,,революционерите мистици" споменава за Вайсхаупт като за ,,един от най-прозорливите заговорници, който е живял някога." А Жорж Санд - социалистка и (близка) на свободните зидари, пише за ,,европейския заговор на илюминатите" и огромното влияние, упражнявано от тайните общества от ,,мистичната Германия". В такъв случай да се казва, че само Барюел и Робинсън съобщават за опасността от илюминатите, е просто преднамерено изопачаване на истината и е трудно да се разбере защо английските масони са позволили да бъдат заблуждавани по този въпрос.

Така ,,Masonic encyclopedia" отбелязва, че илюминатите ,,са по правило човечни хора с най-строг морал и идеите, които те се опитват да втълпяват, са идеи, които са намерили всеобщ прием по наше време." Престън в своите ,,Нагледни пояснения на масонството" (Illustrations of Masonery) също прави всичко възможно да замаже грешките на Ордена, та дори и ,,историкът на свободното зидарство" посвещава на неговия основател тази поразителна апология. След като описва Вайсхаупт като жертва на йезуитска интрига, г-н Гулд казва:
"На него му хрумна идеята да се бори със своите врагове, използвайки техните собствени оръжия и да изгради общество от младежи, запалени по каузата на човешкия род, които трябва постепенно да бъдат обучени да действат като един човек, имащ само една цел - унищожаването на злото и укрепването на доброто в този свят. За нещастие, той неусетно е възприел най-гибелното учение - а именно, че целта оправдава средствата и целият му план разкрива последиците от младежкото му обучение... самият човек е простодушен, не познава хората, черни познания за тях само от книгите; той е един учен професор, един ентусиаст, който тръгва по грешен път при цялата си невинност и грешките на главата му са отмъстили жестоко на паметта му въпреки редките качества на сърцето му."

Човек може само да стигне до извода, че тези изключителни оправдания на Ордена, от които струи такава злоба и омраза към реалните цели на масонството, произлизат от непознаване истинското естество на илюминатството. За да преценим това, трябва само да се консултираме със съчиненията на самите илюминати, които се намират в следните трудове:

1. Einige Originalschriften des Illuminatenordens (Munich, 1787).
2. Nachtrag von weitern Originalschriften, etc. (Munich, 1787).
3. Die neuesten Arbeiten des Spartacus und Philo in dem Illuminaten-Orden (Munich, 1794).

Всичките те представляват кореспонденция и документи на Ордена, които са конфискувани от баварското правителство в домовете на двама от членовете му - Цвак и Бас, и са публикувани по заповед на Електора. Автентичността на тези документи никога не е била поставяна под съмнение дори от самите илюминати; в своята публикувана защита Вайсхаупт се старае само да даде задоволително обяснение на откъсите, които най-много доказват вината му. Освен това издателите твърдят старателно в началото на първия том: ,,Онези, които изпитват някакви съмнения относно автентичността на този сборник, могат да отидат в сградата, където се съхраняват тайните архиви, и там, след като подадат молба, ще им бъдат представени оригиналните документи." Тази предпазна мярка прави невъзможно всяко оспорване.

Ако игнорираме напълно Барюел и Робисън, ще видим от данните, приведени в техните собствени съчинения, до каква степен илюминатите могат да бъдат смятани за един достоен за похвала и злостно оклеветен Орден.

illuminatiBG

Статистика

Copyright

За контакти

Page 1 of 1 1
Forum moderator: Nihil, Occult