Концепция за обществена безопастност - Форум

Автор: **bezimenen** » събота, 2016-12-03, 0:39 AM » Пост # 1

Цикъл от уникални видео лекции на академик генерал-майор Константин П. Петров.

Академик генерал-майор Константин П. Петров (1945 - 2009)

Константин П. Петров е виден руски военен деец , общественик, политически деец и публицист.
- Генерал-майор от военно-космическите сили
- Академик, член на Международната академия по информатизация
- заслужил изпитател от космодрума Байконур
- участник в разработването и изпитанията на космическата система «Энергия-Буран»
- известен е и като влъхвата Мерагор на славянското родоверие.

От 1991 г. генерал Петров влиза в политическа дейност за разпространяване и разясняване на идеи за обществена сигурност („Концепции Общественной Безопасности“- КОБ), концепция (становище, гледище) за справедливо жизнеустройство.

Руският генерал на военно-космическите сили се бори за „разпечатването“ на знанието.   Ето схематично представена една от класификациите на методите на управление на човечеството,обяснена подробно от генерал Петров в неговите видео-лекции:

А   - Хронологическо, фактологическо равнище: Световното правителство съзнателно скрива истинската история на човечеството, изкривява знанията за миналото. Така се нарушава цялостното разбиране на света от човека.
- Идеологически приоритет: Създават се изкуствени религии, философски школи, учения, лъже-научни направления. Човечеството изкуствено го разделят и настройват едно срещу друго. Мюсюлманите воюват с християните, католиците с православните, шиитите със сунитите и т.н.
- Финансово-икономически приоритет: Пълен контрол над хората и държавите чрез кредитите, доларите, еврото, банковата и прочее изкуствени системи.
- Оръжието на геноцида. Хората се унищожават като се потиска тяхното съзнание, воля чрез всевъзможни отрови, включително и чрез изкуствени храни – в магазините вече преобладаваща част от продуктите са изкуствени.
- Физическо насилие, страх, терор. Хората просто ги заплашват. Най-непокорните, в това число и цели държави – ги убиват.

Б   Цел на Новия световен ред:
Изтриване на националните граници, на националните различия, както и расовите различия. Създаване на „сиво човечество” – без корени, без традиции, без собствено аз. Тези хора ще могат прекрасно да се контролират, те напълно ще са изгубили опорната си точка.
Затова държавите рушат, раздробяват, създават управленски хаос. Един от методите за създаване на единно човечество – това е сексуалната революция, разрушение на институцията Семейство, връщане в половите отношения към първобитното стадо – пълна свобода. Бялата раса, което успешно се прави, трябва да изчезне, да се разтвори. Осъществява се план за “претоварване на матрицата”. По него планират да унищожат значителна част от човечеството – според различните оценки от 80 до 98 на сто. След това след няколко поколения оживели и подивели останки от човечеството се появяват “боговете”, владеещи божествени технологии и тогава ще бъде построена нормална – според техните разбирания, система на управление. Възможно е да бъде реализиран и по -“либерален” вариант – на тотален електронен концлагер.

КОБ е философия разработена от най-добрите умове на Русия - изумителен синтез на наука, философия, езотерика и визия за бъдещето на човечеството. В достъпен стил за големите тайни на езотериката, политиката, икономиката и всички сфери на живота. За жалост на български език липсва почти всякаква информация освен няколко статии на ентусиасти зачекващи повърхностно някакви теми свързани с тази философия. А, може би и липсата на информация да не е чак толкова случайна имайки се предвид, че това е руска философия преобръщаща светогледа на много хора и изобщо е много неудобна за "силните на деня", които се опитват всячески да запазят статуквото на тъй наречената "демокрация"...

====================================================================
Гледайте видеото ТУК. Избирането на различните лекции става от плейлиста в горния ляв ъгъл на плеъра.
====================================================================

По-надолу ще бъдат поместени няколко статии разискващи различни въпроси от философията - КОБ
===================================================================================

Печалното наследство на Атлантида

Разглеждайки темата за възникването на първите регионални цивилизации на съвременното човечество, трябва да не забравяме и някои археологически и геологически факти, непопадащи в онзи историческия мит, който се пропагандира сега в системата на задължителното образование. Осмислянето на тези факти води до извод, отричащ традиционната концепция за глобалната история на човечеството. Според нея днешното човечество е произлязло от животните, постепенно се е самоусъвършенствало и от каменния век е достигнало до днешните “чудеса” на науката и техниката. И негласно се приема, че днешното човечество е първото човечество на планетата.

Каменната епоха в началото на развитието на нашата цивилизация е била предшествана от глобална геофизическа катастрофа, унищожила предишната глобална цивилизация с нейните материална култура и духовна култура (полевите структури на колективната психика – егрегорите). Гибелта на егрегорите фактически е нулирала паметта на болшинството оцелели, което се проявило в подивяване на следващите поколения. Ето част от литературата, издадена през последните години на руски език по тази тема:

1.      Т.Н.Дроздова, Э.Т.Юркина „В поисках образа Атлантиды”, М.: „Стройиздат”, 1992;

2.      И.Великовский „Столкновение миров” (превод от английски), Ростов-на-Дону: „Феникс”, 1996;

3.      В.Н.Демин „Тайны русского народа”, М.: „Вече”, 1997;

4.      Г.Хэнкок „Следы богов. В поисках истоков древних цивилизации” (превод от английски), М.:”Вече”, 1997.

Онези, които не са съгласни с изложените в тези и други книги книги мнения за катастрофата, погубила предишната глобална цивилизация, трябва – за потвърждение на своята разумност – по някакъв начин да интерпретират приведените от авторите факти, или да обосноват тяхната несъстоятелност.

Първобитните общества (от технологичната епоха, наречена каменен век), които са се сформирали след завършването на катастрофата и стабилизирането на процесите в природно-географската среда, се управлявали от шаманско-старейшински структури –«елитът» в онези древни времена. Но това не било съвсем самостоятелно управление: не всички оцелели след катастрофата подивяли до камената епоха и животинско състояние. Част от оцелелите предприела цивилизаторска мисия по отношение на подивялите. Това изглежда още по-вероятно ако катастрофата не е била неочаквана, а предсказана, вследствие на което са били взети мерки за създаването на бази и центрове в различни региони на планетата, опирайки се на които, да е възможно да се започне възстановяване на привичния начин на живот.

Какъв е бил привичният начин на живот, който се предполагало да се възстанови след завършването на катастрофата? Можем да видим неговия образ в митовете и легендите на различните народи. Имало е раса на боговете, маговете, които дори и да не били телесно безсмъртни, многократно превъзхождали останалите по продължителност на живота. Затова те били възприемани като безсмъртни, доколкото техният живот обхващал няколко поколения на обикновените смъртни. И.А.Ефремов в романа си „Часът на бика”, описвайки порядките на планетата Торманс, разказва, че населението на планетата се състояло от дългоживеещи („джи”) и краткоживеещи („кжи”). „Кжи”, изчерпвайки своя мускулен физически ресурс за около 25 години, били длъжни сами да се умъртвят, за което бил измислен и внедрен специален ритуал, който „кжи” възприемали като задължение. А „джи” били „елитът” на Торманс.

Расата на боговете от предишната цивилизация на Земята живеела в регионите с най-мек и приятен климат. Останалите региони били за стопанска дейност. Имало строги ограничения за използването на техногенна енергия, което обезпечавало екологическата безопасност на планетата. Така например, древни текстове от Тибет (а също и при инките и олмеките) забраняват използването на колелото в живота на хората от онова време, защото с появяването на колелото неизбежно би възникнало това, което днес се нарича „научно-технически прогрес”. Съотношението на численостите на расата на боговете и на работната сила било такова, че расата на боговете имала практически всичко, което пожелаела, и живеела в своеобразен комунизъм за сметка на останалите. Расата на боговете съдържала в себе си мощен клон на това, което се нарича днес йога и магия. А социалната организация на предишната цивилизация била такава, че в нея устойчиво от поколение в поколение господствали носители на демоничен тип психика, които чрез магия и „екстрасензорика” са унищожавали свободната воля на работната сила, което изключвало личностното развитие на болшинството от населението на Земята.

Но съществуването на всеки човек и човечеството като цяло на Земята не е безсмислено, а има напълно определена цел (това е разгледано много подробно в Достатъчно Общата Теория на Управлението). И ако човечеството (като една суперсистема) се е отклонило от целта, не е работило за нейното достигане, не е разбрало подсказванията Свише, в резултат на което е стигнало до задънена улица, то това безизходно състояние е било пресечено Свише чрез глобална геофизическа катастрофа, възникнала след като демоничният управляващ „елит” не е разбрал предупрежденията, достигащи до него от пророците на своята епоха и знаменията, давани на хората Отгоре. За неразбирането на смисъла на такива знамения Александър Блок е писал: „И глупава приказка беше за тях и Лисабон, и Месина...”. Ето в това е тайната на гибелта на Атлантида. Не трябва да се върви против замисъла на Твореца по отношение на целите на съществуването на човечеството като някаква суперсистема. Под управлението на жреците-демони Атлантида е била тръгнала против замисъла на Твореца. Те не са се съобразили с Неговите предупреждения и Атлантида е изчезнала. В тази връзка има смисъл да се замислим върху катаклизмите, случващи се на нашата планета през последните години.

Ако имате възможност, погледнете по библиотечните рафтове с езотерична литература. Обърнете внимание на специфичното тегло на книгите, издадени под търговската марка „световете на Карлос Кастанеда”. Благодарение на умелата реклама, немалко наши сънародници започват да се отъждествяват с „Воини на Знанието”.

Дон Хуан Матус – учителят на Кастанеда – в процеса на обучението нееднократно подчертава, че шаманите от неговата линия са наследници на шаманите на Древно Мексико. С други думи, чрез книгите на Кастанеда, ни поднасят „мъдростта” на до-Колумбовите цивилизации на Америка. Този факт сам по себе си би трябвало да ни накара да се замислим. По цялата територия на Централна и Южна Америка са се сменили много високоорганизирани (по това време) общества. Но конкретно на мексиканска територия са се зародили, разцъфтели и угаснали империите на олмеките – толтеките – миштеките – маите – ацтеките. Но неспециалист никога няма да може да различи руините на олмекския град от руините на ацтекския град: стъпаловидните пирамиди са едни и същи... Тоест, сменяли са се държави, но всички те са принадлежали към един тип цивилизация, към една и съща култура. Необходимата фактология за същността на тази култура може да бъде намерена в книгите: 1)”История доколумбовых цивилизаций”, Мануель Галич, 1990, „Мысль”; 2)”Загадки погибших цивилизаций”, В.И.Гуляев, 1992, „Просвещение”.

Тези книги дават представа за това, че всяка от споменатите империи в периода на своя разцвет е достигала невероятни успехи в много отрасли на дейността си. Монументалната архитектура на административните центрове впечатлява и нашите съвременници. Достиженията им в агрокултурата са надминати до ден днешен – можем да споменем плаващите градини, хидропоническите ферми и многоетажните терасни градини – „Колизеи”. На мястото на днешните блата, включително във Флорида, се е разполагала огромна „Венеция”, където каналите са служили като транспортни магистрали, а между тях се разполагали необозрими плантации. Функционирала е „транс-Американска магистрала”, свързваща Централна и Южна Америка.

Тези впечатляващи достижения са били възможни благодарение на добре организираното държавно управление, където се е използвал тандемният принцип на ръководство (2/стр. 95), където управленците започвали да ги готвят от 15-годишна възраст, като подборът на достойните ставал от различни социални групи (2/98). При разкопките на империите на инките и ацтеките в складовете на „държавния резерв” са били намерени продоволствени запаси, инструменти, оръжие и дрехи за 10 години! Да се говори за екологически проблеми е просто глупаво, в градовете живеели само „специалисти-занаятчии” – оръжейници, ювелири... и администратори-управленци. Въпреки това много империи са загинали още преди идването на конквистадорите. Защо?

Археолозите вдигат рамене и говорят ту за „варвари”, ту за стихиини бедствия. Хуан загатва за грешки на „Древните Зрящи”. А за да разберем причините за краха на тези империи, трябва просто да погледнем техния живот отвътре.

Представете си, че сте обикновен земеделец. Вашият живот е запълнен с работа по полето и градините. Цяла година (при температури от плюс 20ºC до плюс 30ºC), от сутрин до вечер, вие се трудите на плантациите. Но днес е почивен ден – има тържества в чест на Бога-Слънце. Административният център на вашата провинция е запълнен с „простолюдие”. Всички с благовеен ужас наблюдават тържествената церемония, която ръководи жрец, облечен в костюм от човешка кожа (1/126). Насъпва кулминационния момент: на „Алеята на Мъртвите” излиза колоната на бъдещите жертви. Сред тях има военнопленници, бунтовници и саботьори, а ако тяхното количество не съответства на желаната тържественост, то недостигащите ги вземат от „инкубатора” (едно от варварските племена на империята е превърнато във „ферма за жертви”) (1/250). В особено „удачните” години броят на жертвите може да достигне 10 000 човека (2/154). След церемонията могат да се гледат спортни състезания. Особената „прелест” при тях е, че на играчите от загубилия отбор им отрязват главите (1/236).

Описахме само един от четирите ежегодни „празници”. А има и множество идоли, за които също трябват жертви – за бога на плодородието, за бога на строителството, за бога на търговията (2/70). Не трябва да си мислим, че това е цената на обезпеченото благоденствие на управляващата върхушка. Царската титла (тлотаони) се превежда като „оратор” и него, както и помощниците му, го избира съветът на жреците. „Ораторът” и другите управленци са само параван и в периоди на криза ги предават на тълпата за саморазправа. Ето ви и причините за краха на империите – това е просто маньовър „обрязване на елита” (на този маньовър е посветена отделна глава в книгата).

Историците, характеризирайки обществения строй на доколумбовите империи, използват термина „всеобщо робство”. А ние го наричаме по-просто и по-точно – фашизъм.

Гореказаното ни позволява да направим еднозначен извод, че цивилизацията на до-Колумбова Америка, както и древен Египет, е периферия на още по-древна цивилизация – Атлантида (нейният облик и причините за глобалния катаклизъм са разгледани в статията „Печалното наследство на Атлантида. Троцкизмът – това е вчерашният, но не и утрешният ден”).

А сега да си зададем въпроса: „Нали върховният жрец не е рязал саморъчно гръкляните на хилядите жертви? Кой е обезпечавал реда при протичането на церемониите? Кой непосредствено е рязал гръкляните с ритуални обсидианови ножове?” Церемониите на жертвоприношенията се обезпечавали от представителите на два военни ордена – „Орел” и „Ягуар” (1/306).

Как мислите, какви морални качества трябва да притежава човек, за да изпълнява достойно работата си на конвеера на смъртта? Може би нравствеността му може да бъде изразена с думите: „Смъртта е наш вечен спътник и тя е единственият мъдър съветник на воина... В нашия свят, където смъртта ловува навсякъде, няма време за съжаление и съмнение. Има време само за вземане на решения... Воинът не изпитва угрезения на съвестта; да оценява своите постъпки като низки, отвратителни или глупави, означава да си приписва неоправдана значимост... А главната задача по пътя на воина е унищожението на чувството на собствена важност... Върху воина трябва да се стовари „духът”, който ще премести неговата точка на сглобяване в „място без жалост”... У воина няма нито чест, нито достоинство, нито семейство, нито име, нито родина. Има само живот, който трябва да се изживее... Воинът е настроен за оцеляване и оцелява, избирайки оптималния начин на действие...” (К. Кастанеда „Колесо Времени” стр.413/415/434/429/597/591, изд.”София – Эксмо-пресс”). Току що цитираното не са прословутите грешки на „Древните Зрящи”. Чрез такъв род поучения се формира нравствеността ( а по-точно безнравствеността) на „Новите Зрящи”.

Тази безнравственост закономерно поражда съответен светоглед, в който просто няма място за Всевишния. Вместо Бог, на такъв „Воин” се предлага калейдоскопичен набор от „Орел”, „Силите”, „нагуала”... Понятийните граници на тези термини са размити и способстват за развитието на калейдоскопична шизофрения. Впрочем, това са проблеми на самите „Воини”, а за нас е интересен още един показателен момент на учението.

„Всички пътища са еднакви и водят към нищото, но един път е лек и спорен, а друг опустошава (358). За да се върви по пътя на воина е непоколебима, неистова целеустременост, особено състояние на ума, наречено неотменимо намерение (581)” Ха! Ами че това са нашите стари познати – троцкистите! Пламенните и непоколебими революционери, истински „пасионарии” с тяхното: „Целта е нищо, движението е всичко”. „Троцкизмът е агресивна, шизофренична психика, която може да се прикрива под всякаква идеология и всякаква социологическа доктрина. Троцкизмът е много по-стар от марксизма, в който той се изразява най-ярко. В средновековието за охарактеризиране на това явление най-подходящ термин се оказала думата „лудост”. Като психическо явление троцкизмът се характеризира с това, че премълчаванията противоречат на разгласяванията, а резултатите не съвпадат с обещанията. Характерна е също абсолютната глухота на троцкистите към изказваните по техен адрес предупреждения.”

Така че, „Новите Зрящи” по нищо не се отличават от „Древните”. Имат еднаква нравственост, еднакъв калейдоскопичен светоглед. Единствената разлика е в това, че на „Воина” се предлага да практикува не „преместване”, а „движение” на „точката на сглобяване”. Но няма никаква разлика дали ще я движат или преместват. Във всеки случай краят на делото не е в техни ръце, а в ръцете на техните стопани. В ръцете на онези, които са реанимирали това учение, придали са му съвременна форма (като например „Приказка за Силата” – една от книгите на Карлос Кастанеда) и са го пуснали в битка за тържеството на „Новата Атлантида”.

Процесът на глобализация завършва и сега, в наше време, глобализаторите са длъжни да решат множество натрупани проблеми: екологията, „пренаселеността”, недостига на ресурси... И нищо друго освен реставрация на Атлантида не искат да предложат, а и не могат. Но за реставрацията трябва да бъде подготвен нов управленски „елит” и да се проведе маньовъра „Обрязване на стария елит” по целия свят.

Първата задача се изпълнява от „дианетиката”, чиято методика позволява на „жреците”-демони да „отстранят” човешкия тип психика и да оставят само „животните” в човешки образ (робите) и „зомбитата-биороботи” (управленци и надзиратели). За разработката и прилагането на тези методики е създадена специална структура – „Църква на Саентологията”. Характерно е, че „Оцеляването” при саентолозите се счита за едно от осемте основни „Динамики” на човека.

На същата динамика за оцеляване са настроени и „Воините на Знанията”. Различието им от саентолозите се състои в това, че управлението на „Воините” е безструктурно и в това, че целеполагането е извън пределите на техните понятия.

„Воините” са предвидени за изпълнение на втората задача, тоест в нужния момент с техните ръце ще бъде извършен „глобален холокост”. Чрез него ще бъде унищожен старият управленски „елит”, състоящ се предимно от евреи. Съвременните демони-„жреци” ще припишат на евреите „производствените разходи” при провеждането на глобализацията, пътьом ще решат проблема с „пренаселеността” и „Воините” ще станат ненужни. По-нататък ще са необходими надзиратели. И ето я и Атлантида! Най-отгоре е висшето „жречество”, „полубогове” и „свръхчовеци”, а в същността си – демони. Най-отдолу е работният добитък в човешки образ, роби-„животни”, щастливи от паничка леща и топъл хляб. Между тях е „елитът”: „саентолозите” са управленци, а „Воините” са надзиратели. И едните и другите са „биороботи-зомби”, сляпо изпълняващи заповедите на „демоните”. В моменти на кризи в управлението „демоните” хвърлят „елита” на „животните”-тълпа за саморазправа, а после... „..всичко пак ще се повтори отначало...” Но сега развитието на този сценарий ще бъде възпрепятствано от ред важни обстоятелства, които могат да се тълкуват като влияние Свише.

Някои митове позволяват да се мисли, че безразделно пълновластие на расата на боговете над планетата не е имало. Тоест не всички региони са били покорени от нея и е имало региони и със самобитно обществено управление. Но това уточнение не променя същността на въпроса.

В процеса на съсловно разслоение на днешното човечество, шаманството, както самостоятелно, така и под опеката на мисионери-цивилизатори (наследници на предишната цивилизация, за които по сходен начин говорят митове и легенди на древни цивилизации в различни региони на планетата), се трансформирало в жречески структури – йерархии на посвещение. Тези структури в повечето случаи стоят над аристократичния държавен („елитарен”) апарат (управленска структура) и проникват в структурите на държавността.

В съсловно-кастовото общество (каста – съвкупност от родове и кланове, затворена по отношение на другите касти) жречеството е имало монополен достъп до всякакъв вид знания. На тази база жречеството е определяло построяването на обществената образователна система и тематиката на образователните програми, поради което е било носител на висшата вътрешносоциална власт – концептуалната власт. Тази концептуална власт изразявала нравствения (по-точно безнравствения) произвол на нейните носители. От гледна точка на този безнравствен произвол се определяли целите, пътищата на развитие на обществото и средствата за тяхното осъществяване.

Константин П.Петров

Четириглавият Амун и Светата тройца

Да се обърнем към първоизточниците.

В „Книга за начално четене” на В.Водовозов (СПб, 1878г.), която била предназначена за самообразование на „обикновените хора” на Русия, в главата, описваща възгледите на древните египтяни за мирозданието, четем:

„Най-главната каста, управляваща всички, била кастата на духовниците или жреците. Те дори на царя (т.е. на фараона) казвали какво да прави и как да живее... Висше божество на египтяните бил Амун. В негово лице били съединени четири божества: веществото, от което се състои всичко на света, – богинята Нет; духът, оживяващ веществото, или силата, която заставя веществото да се разлага, изменя, действа, – бог Неф; безкрайното пространство, заемано от веществото, – богинята Пашт; безкрайното време, каквото ни се представя при постоянните изменения на веществото, – бог Себек. Всичко, което е по света, според учението на египтяните, произхожда от веществото чрез действието на невидима сила, заема пространство и се изменя във времето, и всичко това тайнствено се съединява в четириединно същество, в Амун.”

С други думи: НЕТ – съответства на съвременното вещество; НЕФ – на силовите полета; ПАШТ – на пространството; СЕБЕК – на времето.

Оказва се, че вече повече от три хилядолетия разбирането за мирозданието, което жреците са преподнесли на цялото общество в качеството на истина, е останало неизменно и съвременната наука работи със същите представи:

1.      Материя – вещество.

2.      Дух, разбиран днес като „енергия” (но „енергията” е само една преходна форма на съществуване на материята). Някои разбират духа като „сила” (силово поле, отнесено към материята според диалектическия материализъм), като „управляващо начало”, т.е. информация.

3.      Пространство.

4.      Време.

Но от една друга книга – „Священная книга Тота. Великие арканы Таро” на В.Шмаков, инженер по съобщенията, издание 1916г., – научаваме, че за „особено посветени”, за „избрани”, преди три хилядолетия била дадена друга представа за мирозданието:

„Тридесет и два пътя – чудни и мъдри – е начертал IA, IEBE, Саваоф, богът на Израил, Бог Жив и Цар Вечен, Ел Шаддай, Милосърдният и Прощаващият, Възвишеният и Пребиваващият във вечност, – възвишено и свято е Неговото име, – и създал Своя свят с трите серафими: сефар, сипур и сефер.” Тук Шмаков цитира една от книгите на Талмуда „Сефер Иецира”, т.е. „Книга на Творенията”.

По-нататък, в бележките към текста, Шмаков дава разяснение: „Първият от тези три термина (Sephar) означава числата, които ни дават възможност да определим необходимите определения и отношения на всеки (по контекст може да се разбира и човек) и всяка вещ, за да можем да разберем целта, с която е била създадена, и мярата за дължина, и мярата за вместимост, и мярата за тегло, движение и хармония – всички тези неща се управляват от числата.

Вторият термин (Sipur) изразява словото и гласа, защото това са Божествените слово и глас, защото това е Божественото слово, това е Гласът на Живия Бог, Който е породил съществата във всичките им различни форми, били те външни, или вътрешни; това трябва да се подразбира от думите: „Бог каза: „Да бъде Светлина” и „стана Светлина”.

И накрая, третият термин (Sepher) означава писание. Писанието на Бога е плодът на творението.

Словото на Бога е Неговото Писание, Мисълта на Бога е Слово.

Така мисълта, словото и писанието у Бога всъщност са едно, докато у човека всъщност са три.” Това пояснение Б.Шмаков цитира от книгата „Cuzary”.

С други думи, в Природата тази „света тройца” е единна и неделима: „Така мисълта, словото и писанието у Бога всъщност са едно...”.

Вие не можете да си представите някаква „абстрактна” материя. Материята обезателно има образ, който носи информацията за предмета. „Няма вещ без образ.”– това е руска народна пословица, която по-точно може да се изрази чрез „Няма материя без образ.” Ако няма образ, възниква без-образ-ие. И да се откъсне „вещта” от „образа” ѝ в реалния живот е невъзможно.

И всяка вещ и нейният образ са обезателно оразмерени: дължина, ширина, тегло, цвят, вкус, мирис, атомна и молекулярна структура и т.н. Оразмерени са и всички ставащи в тях (вещта и образа ѝ) изменения. Нали в живота „всичко тече, всичко се изменя”. Всички „вещи” и техните „образи” се изменят. Едни страеят, разрушават се, преобразуват се. Други се раждат, развиват, усъвършенстват. Т.е. всички „вещи” и „образите” им претърпяват изменения под въздействието на много фактори, вследствие на които протича един или друг „процес”. А процесите имат „скорост на протичане на процеса”, „периодичност” или „честота”, „амплитуда на колебанията” и т.н. Всичко това – дължина, тегло, цвят, мирис, измененията, ставащи се във „вещта” и „образа” ѝ – са съвсем определени частни мери на онази пълна мяра, която е присъща на конкретната вещ. Но за това ще говорим след малко. „Аллах създаде всяка вещ и я оразмери с мяра.” – така пише в Корана.

Трябва да подчертаем, че образът на всяка „вещ” (предмет), носейки в себе си информация за вещта, е също и определена частна мяра за тази „вещ” (предмет). Пример: руската дървена селска къща е една такава „вещ”. Нейното изображение на картина е образ на тази къща. Този образ носи информация за къщата. И този образ (информация) е раз-мер-ен с множество частни мери: размери на къщата, цветове, пукнатини по стените, възраст на сламения покрив и т.н.

Мяра притежават не само „вещите” от неживата природа, но и всички създания от живата природа. Това се отнася и за човека. Частни негови мери са не само неговите ръст и тегло, но например и неговия образ на мислите. Следователно можем да говорим за мяра на разбирането на конкретния човек за някакво явление или събитие.

Но човекът е „устроен” така, че умее да разглежда тази „света тройца” по части:

–        Той може щателно да изучава, да препарира който и да е веществен материален предмет, да разглежда в него интересуващите го частности. Обикновено с това се занимава „науката”.

–        Човекът умее да фантазира и в „полет на мисълта” да оперира с образи, да ги съпоставя, мислено да ги изменя и преобразува и т.н. С това по-рано преимуществено са били заети окултните школи, езотерическите учения, много църковни йерархии и масонски структури.

В „Cusary” за тази способност на човека да разглежда „отделности” е казано така: „ ... мисълта, словото и писанието у Бога всъщност са едно, докато у човека всъщност са три.”

Именно тази способност на човека да оперира с „отделности” е била използвана от древноегипетското жречество.

„Атон-Ра” против „Амон-Ра”

Известно е, че в древен Египет е имало две философски системи: „Амон-Ра” и „Атон-Ра”.

Системата „Амон-Ра” практически била многобожие, в основата на което лежало описаното по-горе четириединство – Амун (Амон, Амин, А.Мен). Тази система се насаждала в древното общество от древноегипетското жречество.

На нея противостояла системата „Атон-Ра” – система на единобожие. В основата на системата „Атон-Ра” лежало триединството „материя-информация-мяра”. Ярък изразител на тази система е известнипт и в наши дни фараон Ехнатон.

Фараон Аменхотеп IV управлявал Египет в началото на XIV век до н.е. Той бил 14-годишно момче. Нямал голям жизнен опит. Но получавайки откровение Свише, той събрал смелост и мъжество да се опълчи против властта на жреците, не се побоял от съда на Озирис. Той заявил открито, че всички „богове” на Египет са измислица, че няма друг бог, освен Единният Всевишният Бог, Милостивият Творец и вседържител. Аменхотеп IV приема ново име Ехнатон, което означава „Духът на Атон”. Премества столицата в новопостроеният от него град Ахетатон, чието име означава „Хоризонтът на Атон” (понастоящем там има малко селище, наречено Тел-Амарна). Защо младият фараон направил такава решителна стъпка? Той я е направил за да се откъсне от влиянието на предишния управленски елит и да се опре на нов собствен елит, формиран грижливо за целта. Нещо подобно е направило по своето време и руското жречество, напускайки древен Киев с неговия прогнил „елит” (изменил на родната славянска вяра на Бога и приел иудо-християнството); отначало във Владимир, в Суздал, а после направило Москва столица. В най-ново време така направи Назарбаев като премести столицата от Алма-Ата в Астана (бившият провинциален Целиноград).

Ехнатон установил единобожие, обявявайки за единен истинен бог слънчевия диск под името на бог Атон. Ударът на Ехнатон върху древното жречество бил толкова силен, че Ехнатон постигнал успех. Но успехът бил временен. Скоро противниците му се съвзели от вцепенението и пристъпили към противодействие. Ехнатон бил отровен с бавнодействаща отрова, която извратила физиологията на организма му – в тялото му възникнали женоподобни изменения. След смъртта му започнали да унищожават наследството му, името му било предадено на забрава, всяко споменаване за него било извадено от папирусите, изгладено от каменните изваяния и изтрито от стенописите. И той действително бил забравен хилядолетия наред, преди съвременните археолози да установят, че е имало и фараон – единобожник, проповядващ мир и живот в хармония с Бога, който отказал да воюва. Жена на Ехнатон била красавицата Нефертити, за която навярно сте чували.

Трябва да се каже, че отначало египтяните са вярвали в Единен Бог. За това свидетелстват древноегипетските религиозни текстове. На тяхното издирване и изследване посветил живота си английският египтолог Ернест Алфред Уолис Бадж (1857–1934). Един от неговите трудове „Египетская религия. Египетская магия” е издадена на руски език през 1996г. от издателството „Новый акрополь”. В глава 1. У.Бадж в частност съобщава: „Изучавайки древноегипетските текстове, читателят може да се убеди, че египтяните са вярвали в Единен Бог, единосъщен, безсмъртен, невидим, вечен, всезнаещ, всемогъщ, непостижим, творец на небето, земята и земния свят, създател на морето и сушата, мъжете и жените, животните и птиците, рибите и земноводните, дърветата и растенията, а също и безтелестните същества – вестителите, изпълняващи неговите воля и слово. Именно тази част от техните възгледи трябва да признаем за основополагаща... в нашето кратко описание на основните религиозни представи в Египет, т.к. на нея се базират неговата религия и теологията като цяло. ...

...Но е вярно и това, че в Египет са били разпространени и политеистическите идеи и вярвания, които в определени периоди са били развити до такава степен, че съседните народи, и даже чуждоземци, си мислели, че египтяните са политеисти и идолопоклонници. ”

В историята на човечеството нищо не се случва от само себе си. Всички процеси така или иначе се управляват. Друг е въпросът на какво ниво в йерархията и с какви средства, структурно или безструктурно се управляват. Осъзнавайки това, читателите ще се отнасят скептически към такива формулировки на исторически събития като „избухна революция”, „разбунтувалите се легионери провъзгласиха за свой император Констанция”, „демокрацията победи”, и т.н. Четейки такива фрази, те ще си задават въпроси от рода на: „Кой е организирал всичко това?”, „С какви способи е било осъществено това?”, „Какви са били целите?”. Направихме това кратко отстъпление за да бъде ясно, че съществуването и противоборството на двата религиозни възгледа (а фактически – два светогледа) е имало управляем характер. За това Уилям Бадж не пише, но ние трябва да се ръководим от разбиране на управлението на историческите събития. Кога, от кого и как реално е осъществявано това в древен Египет, е невъзможно да се каже с висока степен на достоверност в наши дни. Не това е е и целта ни. За нас е важно да разберем „общия ход на нещата”, да разберем, че по отношение на религиозните вярвания и култовете в онези древни времена също е осъществявано управление, преследващо определени цели.

А да осъществяват такова управление на обществените процеси в онова време са можели само хора, владеещи определени знания. Такива хора са били жреците на древен Египет. Най-вероятно в техните среди е имало мирогледен разкол, който бил обусловен от нравствеността и безнравствеността на противостоящите си страни. И когато някоя от страните удържала победа на определен етап, то това се отразявало на живота на цялото общество. Това съждение позволява да бъде разбрана констатацията на У.Бадж, че в древен Египет и около него са ставали преходи от монотеизъм към политеизъм и обратно.

Автор: **bezimenen_** » събота, 2016-12-03, 0:56 AM » Пост # 2

Славянската вяра. „Прав – Яв – Нав”

Древноруското жречество е имало цялостен мироглед. Славянската вяра се е формирала на базата на мъдростта и знанията, получени от нашите предци чрез съзерцание на природните явления и на всичко истинско, достъпно на сетивните органи и разбирането на човека в процеса на неговото развитие. Нивото на разбиране на наблюдаемите явления и обемът на знанието непрекъснато растели, което довело до необходимост от обяснение и тълкуване на тези явления, тяхното обобщение и разбиране. Разнородните и откъслечни понятия за явленията в околния свят непрекъснато се систематизирали и подреждали, което позволявало съхраняването на тези знания и мисли в определени образи за потомците.

В славянската вяра основният образ е бог Сварог – възникнал от обоготворяването на Единния Творец, Създателя на всичко. В разбиранията на нашите предци Създателят Сварог е съществувал и преди тях, а не е произлязъл от средите на човечеството! Т.е. Сварог е надмирна реалност. В Славянската вяра тази надмирна реалност е изразена също чрез Триглава „Прав – Яв – Нав”. Почитането и обожествяването на творенията и проявленията на Създателя (проявленията на Създателя в различни ипостаси) също били представени чрез определени образи и обожествени.

На обобщение на натрупаните до момента знания и представи за Мирозданието, а също и на собственото разбиране за получените Свише откровения, пръв се решил един реален човек, носещ името Дажбо. Дажбо се родил и живял в Южен Урал, в селището Сивой. Той може да се счита за основател на Славянската вяра, залагайки фундамента ѝ. Представите на Дажбо, във вида в който са били оставени на потомците, са дошли до нас, в частност чрез Велесовата книга.

Не трябва да се счита, че оставените от предците сведения са били на основата на знанията и уменията само на един човек. Но не трябва да се премълчава и очевидния факт, произтичащ от Велесовата книга, че основател на Славянската вяра е Дажбо.

На началния етап на зараждането на Славянската Вяра хората осмисляли различните явления, осъзнавали техните взаимовръзки и взаимозависимост. Тази взаимозависимост те свързвали със съществуването на някакво единно управление на всички явления, намерило своето изражение в признаването на Единния Бог, Творец и Създател – Сварог. Т.е. трябва да сме наясно, че нашите предци са разбирали, че съществува само един Бог, който управлява всички процеси във Вселената. Но пред хората, в различни случаи и ситуации, Той се представя в различни ипостаси. Проявленията на управленската дейност на Единния Бог в различни природни и жизнени явления, т.е. проявленията в различни образи-ипостаси, предците ни са ги обожествили, нарекли са ги богове. Но това са само ипостаси на Единния Бог – Сварог. Наричали са ги богове поради свързаността им с Единния Бог и взаимозависимостта на ипостасите помежду им. Т.е. Славянската Вяра не е била „многобожие” и още по-малко „идолопоклоническа”, както сега се опитват да я представят пред руските хора „определени кръгове”.

Но за пълнота на описанието на взаимозависимостта и взаимовлиянието на Боговете-ипостаси на Единния Бог, това било недостатъчно. Така се появили Триглавите.

Триглавите изразяват цялостността на съвсем определени процеси, протичащи както във Вселената като цяло, така и в живота на обществото.

Основополагащият Триглав „Прав – Яв – Нав”. Чрез него е била изразена най-пълната мяра за това, което сега разбираме под думата Бог, Творец, Абсолют, Създател и т.н. Този Триглав дава ключ към по-нататъшното разбиране и правилно възприемане на всички съставки на Славянската вяра.

На рис. 1 можете да видите графичния символ на Триглава „Прав – Яв –Нав”. Като ковано украшение славяните са го прикрепяли по вратите и стените на домовете. Този символ присъствал и в ювелирните украшения. Красив символ, но кой от нашите съвременници го е виждал някъде в родината ни? Ние познаваме петконечната звезда, и шестконечната също, знаем „ин” и „ян”... А своя древен символ не знаем. Него го крият старателно от нас.

Скриват от нас и ни заблуждават, че славяните са нация. Славяните не са нация. Славяните са хора, изповядващи Славянската Вяра на Бога. Има християни, има мюсюлмани, има будисти и т.н. Има и славяни. При това Славянската вяра е първата религия на човечеството. Що се касае до християнството, то неговите основи са създадени на базата на Славянската вяра. За това ще поговорим по-нататък. Основополагащият смисъл на думата „славяни” е самодостатъчен – това е „славене” (прославяне – Б.пр.). „Славене” не означава безсмислено молене на Бога за благополучен живот, който поначало е даден на човека. Славяните не са националност, а общност от народи с начин на живот, основан на вероизповеданието.

Във „Велесовата Книга” във Веда 4 се дава разбирането за Прав, Яв и Нав. В дословния авторски превод, направен от Георгий Захариевич Максименко (Славер) от Новоросийск, разбирането е изложено по следния начин.

ВЕДА 4

Понятие за Прав, Яв, Нав

„Да споменем доблестните наши времена. Отиваме със своя Кон, не знаем къде. Да се обърнем назад. Казваме ви, ето ние се срамуваме правилно да знаем Нав. Двете половини да знаем. Да мислим не искаме. А нали Дажбо ни сътвори вяра за вечни времена, която е светлина на зората, за нас сияеща. Над бездната Дажбо закачи земята наша, за да бъде тайната опазена. Така че това са душите на нашите Предци. Те светят за нас със зори от Ирия.

Гърците навлязоха в нашата Рус и творят зло от името на своите Богове. Ние сме сами и не доверяваме Дажбо. Вече и „Кон” по границите наши започна да протича.

Сега творите Прав, тя невидимо е устроена от Дажбо. Вече тя е понятна, тече в Яв, тази сътвори нашия живот. Така, ако е казано за нашата Дида (може би означава Бран, Война – Б.пр.), смъртта е Яв, защото тя е течаща. Творението става в Прав. Нав небето е в Прав. До това има Нав и след това има Нав. В Прав има Яв, да се поучим от древните. Гадаем по мощите и ето душите, защото души има. На колоните цялата творяща божествена сила изложихме, ще го почувстваме в себе си, дадено ни е. Това е дар Божи. За потребността тяхна, това би бил напразен труд.

Душите на нашите предци гледат на нас от Ирия. Там Жал плаче. Вие ни викате, че не ценим Прав, че Нав и Яв също не ценим. Гледаме това, и не забелязваме, истина е. Ние носим истината. Ще сме достойни да бъдем дажбови внуци, но да се молим божествено, да имаме чисти души и тела. Нека живеем с опора във вярата. Нашите Бащи се сляха в единна правда, а ние сме Дажбови внуци. Зри и води Рус към ум, а ако за ум говорим, то има ОУМ велик божествен. Той единен с нас. За негова слава творим. С него говорим насаме, ...иначе тленен е нашият живот. Ако Боговете си забравите, ще бъдете като коне... ще работите там, живеейки в земите си като овце.

С тази ... от враговете ще бягате на ... Свередз (вероятно означава Север – Б.пр.)...”
...

Николай Владимирович Слатин дава множество пояснения. Ще цитираме само тези, които ни интересуват тук, а именно „Прав”, „Яв”, „Нав”:

Прав – „Управляващо”, Това, което управлява” (Причинно, Огнен свят), една от трите съставни части на света. Прав е невидима, за разлика от Нав, която понякога е видима, а понякога и същества „от другия свят” – навиите се появяват или проявяват в Яв (наяве).

Яв – „Явно”, „Проявено” (Физическото; това, което е в този свят, „този свят”), една от трите съставни части на света.

Нав – „Не-яв”, „Неявно”, „Непроявено” (Финия свят, „Другия свят”), една от трите съставни части на света.

С други думи:

Прав – това е единен цялостен комплекс от закони, по които се развива Вселената и всичко съществуващо, подвластен само на Единния Бог.

Яв – светът, който хората са в състояние да почувстват със сетивните си органи и да го проявят в своето съзнание.

Нав – светът, съществуващ в природата, но недостъпен за нашето възприятие.

„Преди това има Нав, и след това има Нав”, – казва Велесовата книга. „Той знае това, което е било преди тях, и това, което ще бъде след тях...” казва Коранът. И единият, и другият израз говорят за информацията, неунищожимостта на която утвърждава М.А.Булгаков: „Ръкописите не горят”.

И накрая, Нав (Информацията) чрез управляващото въздействие на Прав (Мярата) се материализира в Яв (Материя).
С дадения Триглав Даждбо утвърждава, че процесът на Творението носи управляем характер и се осъществява чрез Прав (управлението се осъществява според определената от Бога Мяра). Триглавът «Прав – Яв –Нав» не е нищо по-различно от древният аналог на познатото ни днес триединство „Мяра – Материя – Информация”, заложено в основата на Концепцията за Обществена Безопасност. Даждбо е съумял да изрази в пределно обобщени понятия първоосновата на Мирозданието, т.е, говорейки на съвременен език, бил е велик философ на своето време. Но, на някого му е много необходимо руснаците да нямат корени, да нямат своя писменост, да нямат свои изявени философи в древността и т.н., а всичко да е започнало с кръщението на Русия.

Руските подвижници безусловно са наследили тези древни знания от своите предци-славяни. И колкото и да се старали фалшификаторите на нашата история да скрият истината от нас, „няма нищо тайно, което с времето да не стане явно”. Наистина всичко излиза наяве. Така например, описвайки „Житие преподобного Сергия Радонежского” (издание на собствената типография на Свето-Троицката Сергиева Лавра, 1904г.), архимадрид Никон на стр.172, разказвайки за събитията, предшестващи Куликовата битка, пише:

„Светият старец провидял духом нуждата още веднъж да укрепи мъжеството на Великия Княз преди самата битка, и му изпратил за бласловение Богородична просфора собственоръчна грамота, чиито край е съхранила за потомството една от нашите летописи. Грамотата увещавала великия Княз да се сражава мъжествено за Божието дело и да бъде в несъмнено упование, че Бог ще овенчае делото им със щастлив успех, заввршвала със следното изречение: „за да тръгнеш, господине, ще ти помогне Бог и Тройца”.

Опитвайки се да обяснят разделението на БОГ и ТРОЙЦА в думите на Сергий Радонежски, в поясненията са написали нелепото и лекомислено тълкование, че под „Тройца” Сергий Радонежски изглежда имал предвид „храма на Пресветата Тройца”. А Сергий Радонежски не е бил от онзи, които биха си позволили изказвания, които всеки може да тълкува както иска. В дадения случай той даже не просто е казал, а е написал: „Бог и Тройца!”

Има смисъл да се замислим над съдържанието и източниците на руската народна поговорка: „Бог обича тройцата!”. Нали християнството е преработило и взело на въоръжение много образи, обреди и празници на славяните.

Символи на противостоянието на светогледите на древноруското и древноегипетското жречества са:

– Руската тройка,

– Египетската квадрига (гръцка, римска, византийска, сега западна).

След това погледнете скулптурните композиции на коне на най-известните здания в страната ни и ги сравнете с руската тройка (рис. 2).

Автор: **bezimenen** » събота, 2016-12-10, 11:36 PM » Пост # 3

„Атон-Ра” и Славянският Триглав
против официалната съвременна философия

Сега цялата официална академична наука се ръководи от същата древна представа за мирозданието, която била наложена в древен Египет. Първоначално и като че ли „обективно съществуващи” философски категории в нея са: материята, енергията, пространството и времето.

Но „енергията” е преходна форма на съществуването на материята. Най-прост пример: дървото (твърда материя) изгаря и се превръща в газ (газообразна материя). Процесът на преход от твърдо в газообразно състояние се съпровожда с отделяне на топлина (енергия).

А „пространството” и „времето” са само частни мери на общовселенската мяра. Това са субективни категории, създадени от човека за:

– Измерване на всички честотни процеси чрез една произволно избрана еталонна честота (време);

– Измерване на „пространството” (дължината) чрез единица за дължина, произволно избрана в качеството на еталон.

Така че от четирите основни „елемента” на съвременната официална философска академична наука верен е само един – „материята”. В действителност от древни времена изначални философски категории са „мяра”, „информация” и „материя”. При това не разделени една от друга, а в „процеса-триединство: мяра-информация-материя”.

Материя

Всичко във Вселената се състои от материя. Това го признават всички. Но абстрактна материя във Вселената не съществува. Материята се представя във вид на петте агрегатни състояния:

1. Твърдо.

2. Течно.

3. Газообразно.

4. Плазма.

Дотук всичко е така наречената „видима материя”, „видимия свят” (с изключение на някои незабележими газове).
1. Физически вакуум. Физическият вакуум не е някакво абстрактно вместилище – пространство, а една от разновидностите на материята.

Освен всичко това, има и още:
2. Елементарните частици и кванти на различните видове лъчения.

3. Статистическите и динамични полета във физическия природен вакуум, способни на силови въздействия върху всичко изброено дотук.

Тези частици и полета изграждат така наречения „фин свят”, „невидим свят”. Такава терминология използват някои окултни школи.

В разделянето на единния цялостен свят на два свята – „груб” и „фин” се крие най-дълбоката грешка! Преодоляването на това разделение е възможно чрез усвояването от човека на категорията „мяра”, за което ще говорим след малко.

Грешка има и в определението за материя, което е дал В.И.Ленин (рис. 3). „Съществуваща независимо от тях” – това е път към гибел, защото човекът изпада от хармонията на Мирозданието.

Информация

Всяка материя е подредена, има някакъв външен образ и вътрешна структура. Вие не можете да си представите някаква абстрактна „твърда материя” или „течна материя”. Точно тази подреденост носи носи в себе си съдържанието на вещта, нейната същност, т.е. съдържа информация за вещта.

И те (вещта и образа ѝ) не могат да съществуват отделно един от друг. „Няма вещ без образ.” Всяка материална вещ (фрагмент от Вселената) има свой образ (информация). А образът не може да съществува отделно, без материален носител. И освен това образът не може да бъде безраз–МЕР-ен, той обезателно е раз-МЕР-ен с определени параметри и характеристики, т.е. притежава собствена определена мяра. Затова може да се каже: „Няма образ без мяра.”

Мяра

Вече се убедихме, че всяка вещ и образа ѝ са разМЕРени с тегло, цвят, мирис, дължина, дебелина, разбиране, начин на мислене... и при това те непрекъснато се изменят („стареят”, променят си теглото, размерите, мириса и т.н.),... , т.е. притежават мяра. „Аллах е създал всяка вещ и я оразмерил с мяра” (Коран).

Във Вселената винаги и навсякъде протичат колебателни процеси. Звуковете са колебания (или трептения, казано другояче), светлината е колебание, магнитните и електромагнитните вълни са колебания, радиацията – също, биополето на човека – също, Луната се върти – колебае се около Земята, Земята се колебае около Слънцето и т.н. Ще отбележим едно много важно обстоятелство, за което по-късно, в главата „Егрегори”, ще говорим много подробно, а тук ще кажем само същността. Човекът също „излъчва колебания”, които се наричат „биополе”. Човекът също приема различни различни колебания. Битието е безкрайно множество от взаимно вложени колебателни процеси, протичащи с периоди от части от секундата до милиони и милиарди години.

Чрез колебанията „образът” на всяка „вещ” се предава (пренася) от един материален носител на други материални ноители (отразява се на тях). В пълна мяра това става и с човека.

Прости примери. Снимали сте дърво. Чрез светлинните колебания на снимката виждате сниманото от вас дърво. На фотохартията няма истинско дърво, а само образа му.

На масата ви има ябълка. Видели сте я вече и сте си затворили очите. И вие можете да си представите образа на ябълката. Какво има в главата ви? Ябълка ли? Не. Образът на ябълката, за сметка на светлинните колебания, се е „пренесъл” в клетките на вашия главен мозък.

Но този образ се отразява на други материални носители с различно качество. Всеки фрагмент от Вселената („вещ”) е подреден, има образ, и тази „вещ” съдържа информация – цялата пълнота от сведения за самата себе си, за своята същност, и цялата тази информация е раз-МЕР-ена с мяра: размер, цвят, тегло, атомна и молекулярна маса, начин на мислене, разбиране (ако става дума за човек) и т.н. А на други материални носители тази раз-МЕР-ена информация се „прехвърля” вече непълна (т.е. със загуби – Б.пр.).

Примери. Ето пак нашата снимка на дървото. Самото дърво е зелено, листата шумолят... На черно-бялата снимка обаче не виждате това. На цветната също. Да не говорим за размерите на реалното дърво и на неговия образ на снимката.

Ами ябълката? Лежи си тя на масата, голяма и румена. Такъв образ вие сте възприели при разглеждането ѝ. Но когато сте отхапали от нея – оказала се червива.

Какво е това: „различни качества” на изображението на един и същ предмет („вещ”)? Това са различни частни мери от проявлението на пълната мяра на тази вещ.

Следва да се отбележи, че както в миналото, така и в настоящето, много учени и мислители са стигали до разбирането за обективността на съществуването на информацията. Това касае ученията на Блаватска, Рьорих. Това касае и много наши съвременници (Акимов, Плъкин, Казначеев и т.н.). Но мяра в техните учения и теории няма.

Пълната мяра и частните мери

Вселената, нямайки нито „начало”, нито „край” (вечна и безкрайна), притежава цялата пълнота от сведения за самата себе си – пълната мяра. А ние черпим знания от Вселената чрез освояване на частните мери.

Всички знания, които е натрупало човечеството, са само едно множество от частни мери, почерпени от цялата пълнота на Общовселенската мяра.

Колко „закони на Природата, закони на Мирозданието” действат във Вселената? Знаем ли всички тези закони? Разбира се, че не. А всеки такъв закон е също някаква „частна мяра”, принадлежаща на цялата пълнота на Общовселенската Мяра.

Т.е. понятието „мяра” включва в себе си не само привичните „тегло”, „дължина”, „ширина” и т.н. В понятието „мяра” влизат и цвят, и вкус, и звук, и слово, и начин на мислене на хората (тяхната алгоритмика на мислене), и правила, и закони, по които протичат процесите в мирозданието, и много друго.

„Мярата” – това е „матрица”

Така пълната мяра на всяка вещ обединява в себе си множество „единични” мери. Ще поясним това с прост пример. Имаме, например, съвсем обикновена „вещ” – тухла. Тя има дебелина, дължина, ширина, тегло, цвят. Ще се ограничим само с това, макар че тук можем да добавим химическия състав, броя гънки на реброто на тухлата, броя на пукнатините отвътре и отвън, миризмата и т.н. Всичко това съвместно взето е „пълната мяра”, която притежава тухлата. И всички „единични мери” зависят една от друга. Например, ако изменим дебелината и ширината на тухлата, то, за да се съхрани теглото ѝ, нейната дължина също трябва да се измени. Тази взаимна зависимост може да се изрази математически. Изобщо взаимната зависимост на „единичните мери” на всяка вещ или явление, една от друга, се нарича „матрица”. Затова „общата мяра” (или просто „мяра”) може да се нарича „матрица”. В математиката за описание на всичко това има отделен раздел, наречен „Матрично смятане” или „Теория на матриците”. Какво е това – „матрица”?

Най-простата „матрица” сме изучавали още в училище. Това е „двумерната” матрица: абцисната ос и ординатната ос (рис. 4). Тя може да бъде изобразена графично – щом „Х” се измени, веднага се изменя и „Y”; и обратното.

Рис.4 Рис.5

Изучавали сме и тримерната матрица, където към „Х” и „Y” се добавя „Z”. Такава матрица също може да се изобрази графично (рис.5).

Но „четиримерната матрица” не може да бъде изобразена графически, както и „петмерната” и „N-мерната” матрици. На рис. 6 е показана тази „многомерност” в случая на човек. Човекът има ръст, тегло, брой на зъбите, знания, разбиране и т.н.

Рис.6

Всичко това са „единични” мери на човека. И всяка „единична” мяра може да се изобрази в зависимост от времето. Това ще бъде множество от двумерни матрици. А „общата мяра” на човека е всичко това, взето заедно. Да се изобрази графично такава „обща мяра” („пълна мяра”) е невъзможно. Но, както казахме преди малко, тази „пълна мяра” може да бъде описана със с математическия апарат на матричното смятане, т.е. не графически, а с езика на математиката. Обаче това е само „апарат” и нищо повече. За нас сега е важно да разберем същността.

Да обобщим: установихме, че всеки предмет (вещ, явление, в това число и социално явление)се явява многомерна матрица.

Тайната на Руската матрьошка

„Единичните мери” на коя да е „пълна мяра” (многомерна матрица) не само зависят една от друга, ами зависят и от всичко, което ги окръжава. Да разгледаме пак нашата тухла. Ако завали дъжд, то водата ще проникне в порите ѝ и теглото ѝ ще се промени. И не само това. Ако после температурите паднат под нулата, то водата в порите ще замръзне. Тъй като ледът заема по-голям обем от водата, то тухлата ще започне да се руши.

А каква е била причината за дъжда и мраза, които са започнали да въздействат и изменят „пълната мяра” на тухлата? Причината е изменението на времето в местността, където е лежала тухлата. А каква е причината за изменението на времето? Причината е изменението на атмосферата на Земята като цяло. А защо е настъпило това изменение? Върху състоянието на атмосферата влияе Слънцето, а и въобще Космоса. Човешката дейност и биосферата също влияят върху времето. Всеки от тези фактори притежава определена многомерна матрица. Получава се, че матрицата на който и да е от тези фактори включва в себе си матрицата на тухлата. На свой ред матрицата на всеки по-нисш фактор е обхваната от повече мерната матрица на по-висш фактор. В пределния случай това е многомерната матрица на цялата Вселена.

И погледнете внимателно – получихме матрьошка! Помните ли руската народна приказка за Кощей Безсмъртни, смъртта на когото е „на върха на иглата, иглата е в яйце, яйцето е в гъска, гъската е в заек, заекът е в сандък, сандъкът виси на вериги на върха на един дъб”. Разбира се, това е само образ, но той дава първичния смисъл.

Но „въздействието” не е само от страна на „голямата матрьошка” върху „малката матрьошка”. Има и обратно „въздействие” от страна на „малката матрьошка” върху „голямата”. Но това въздействие е само в границите на това, което „голямата матрьошка” позволи на „малката” да ѝ направи. Ако „малката” в своите въздействия върху „голямата” излиза извън пределите на „допуска”, то „голямата матрьошка”предприема съответните мерки и поставя „малката” на мястото ѝ.

„Матрицата” прилича на фуниевидна спирала

Току що разказаното се нарича „йерархия на управлението” във Вселената. По-подробно ще го разгледаме в глава 12. Засега ще кажем, че това управление не е дилетантско и грубо, на принципа „паднах – станах”. Управлението „отгоре-надолу” се осъществява по целесъобразност чрез вероятностен способ. Пример: от няколко пътя сте избрали един и сте дали заповед „надолу” по йерархията да се тръгне по този път. Когато всички са тръгнали по него, се оказало, че работата нещо не върви, не се получава както бихте искали (причините могат да са различни: избрали сте неправилния път, някой по-силен пречи на движението, допускате грешки в управлението на движението и т.н.). Тогава давате команда и поправяте движението както трябва, до момента в който целият организиран от вас „поход” тръгне по съвсем друг път, нов път. Т.е. матрицата се променя вероятностно, а не еднозначно!
Изхождайки от всичко разказано, можем да направим извода: мярата е многомерната вероятностна матрица на възможните състояния на материята.

„Многомерна” е ясно какво означава.

„Вероятностна” – също.

А „на възможните състояния” означава всичко онова, което „голямата матрьошка” позволява на „малката матрьошка”, вложена в нея, да направи.

За да стане по-ясно ще го изобразим графично. Представете си многомерната вероятностна матрица във вид на дебел канап, увит около фуния (рис. 7). Канапът – това е нишката на еволюцията. Еволюцията се развива по „многомерната вероятностна матрица на възможните състояния на материята”. Преминаването към следващата степен става само при „информационното насищане” на текущата степен. Т.е. всяка витка на канапа по тази спирала е основа (опора) за следващата витка. Ако я няма става срив. Именно поради тази причина говорим за необходимостта да се „насити” обществото с необходимата информация, преди да бъде изменено каквото и да е. А революционерите искат да изменят ситуацията като пропуснат еволюционни стъпала, което води до проливане на кръв, сълзи и страдания на милиони хора. Точно това направиха със страната демократизаторите. Оттук можем да направим извода: не трябва да се опитваме да изпреварим мярата си (степента си) на развитие.

Рис.7

„Матрьошка” от „матрици-фуниевидни спирали”

За да изобразим взаимното влияние на матриците-матрьошки една върху друга, „степените”(„намотките) на „фуниевидните спирали” може да не ги обозначаваме детайлно, а да нарисуваме просто фунии. Пред вас на рис. 8 са изобразени три матрици:

–   Матрица на тухлата ( тя също се „създава – развива – разрушава” по вероятностен план).

–   Матрица на биосферата.

–   Матрица на нашата Слънчева система.

Големите матрици въздействат върху малките, и обратно. Разбира се „влиянието” на тухлата върху биосферата е нищожно, но все пак съществува, дори само поради това, че с времето се превръща в прах и замърсява атмосферата.

Рис.8

Автор: **bezimenen_** » неделя, 2016-12-18, 11:16 PM » Пост # 4

Триединството е процес

И ето – всичките три части на „светата тройца” – „материя–информация–мяра” съществуват в неразривно единство една с друга: във Вселената всяка „вещ” – МАТЕРИЯ се пре-ОБРАЗ-ува в МЯРА по предопределен начин, т.е. по замисъла на Твореца. И този процес е непрекъснат. Процес-триединство на „материята–информацията–мярата”. Всички, както съседните „матрьошки-спирали”, така и вложените една в друга „матрьошки-спирали” , си въздействат една на друга посредством колебателните процеси, за които говорихме преди малко. Но всички те са вложени в една най-голяма „Матрьошка–Спирала” – в „Общовселенската Мяра”, която предопределя протичането на всички процеси в разположените в Нея малки матрьошки. Т.е. „Общовселенската Мяра” управлява всички останали „матрьошки-спирали – мери” (рис. 9).

Но ги управлява не като марионетки, твърдо, а чрез предопределености. Т.е. поставя целта, а по-какъв път ще се движи към нея всяка „матрьошка” сама си определя. Т.е. всяка матрьошка има определени степени на свобода, в пределите на които тя може да действа самостоятелно (Божие позволение).

При това не трябва да се бърка Общовселенската мяра с Бога. Общовселенската мяра е инструмент на Бога („Светия дух” в термините на религията).

В резултат на това Най-Висше в цялата Вселена Управление в Най-голямата „матрьошка-спирала” непрекъснато протичат процеси на пре-ОБРАЗ-уване на МАТЕРИЯТА по предопределена Свише Мяра.

Всяко предаване на информация от един фрагмент на Вселената към друг неизбежно променя информационното състояние на втория (приемащия) фрагмент. След изменението на информационното състояние неизбежно следва изменение на неговата Мяра, което на свой ред се „материализира”, т.е. по някакъв начин се изменя и самият материален носител. Така под въздействието на слънчевите лъчи през деня и на студа през нощта камъкът („нагрял се, после изстинал”) отначало се напуква, а накрая се превръща в пясък.

Рис.9

Ако е имало механическо въздействие (материално) върху някакъв предмет (например камък), в резултат на което от него се е отчупило парче, то това всъщност е довело до изменение на „външния му вид” (образа), а това е нарушило предишната му мяра.

            Ако в някаква „вещ” се е изменила (нарушила, преместила в една или друга посока) привичната мяра, то след това неизбежно настъпва изменение на информационното състояние на тази „вещ”, което на свой ред води до изменение на материалния носител на тази „вещ”.

             Така е с всичко и навсякъде. Ако се промени „едно” от трите, веднага това се отразява на останалите „две”. „Всичко тече, всичко се променя” – така са казвали древните.

             Когато бъде разбран този „механизъм на взаимодействие” между трите съставни части на триединството, могат да бъдат разбрани много явления в живота на човечеството (както минали, така и настоящи), считани за непонятни „чудеса: в продължение на столетия до ден днешен (в това число и от официалната академична наука). Това се отнася за възможностите на древните славянски влъхви и чудодейци да творят чудеса (да преместват предмети, да управляват природата и т.н.). Това касае и „тайната” на строителството на Египетските пирамиди и много други „тайни”.

            Но цялата „тайна” се състои в това, че ако някой човек е в състояние да:

–        си представи образа на определена вещ или явление (информацията),

–        придаде на този образ (информация) пълната мяра, включително до молекулярните и атомарни структури, то

–        ще протече материализация на този образ (явление).

            В руския език (както и българския – Б.пр.) на този процес съответства думата „с-троя”.

Известно е, че знаменитият по цял свят Сай-Баба от Индия дарява някои от посетителите на ашрама със златни пръстени с рубинови камъни, които се появяват от „нищото” в ръцете му пред очите на изумените посетители. Това не е фокус. Сай-Баба владее описания по-горе „механизъм на взаимодействие” на трите съставки на триединството.

      Коранът разказва за такава възможност за сътворяване на вещи и явления, която владее Бог. В сура 2, аят 111 (117) е казано: „Той (Аллах) е творец на небето и земята, и когато Той решава което и да е дело, то само му казва „Бъди!” и то се сбъдва.” Съпоставете това с цитата от книгата на Шмаков: „Словото на Бога е Неговото Писание, Мисълта на Бога е Слово.”

            От Библията е известно, че човек е създаден „по образ и подобие на Бога” (но не равен на Бога). Следователно човекът има способността да „твори чудеса”. Тази способност е заложена в генома на човека.

            „Механизъмът на взаимодействие” на трите съставки на триединството позволява да се разбере как работят филипинските лечители. Техният „фокус” е, че могат да си представят образа на болния орган и да му придадат мярата, необходима за оздравяването. Наистина, това е свързано със способността на човека да прониква в по-голямата „мяра”- „матрьошка”, обхващаща тази, към която принадлежи самият той. За такава възможност за „проникване” свидетелства Коранът в сура 2, аят 256 (255): „Аллах! Няма друг Бог освен Него -; Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи (застане) пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание (хората) обхващат само онова, което ТОЙ пожелае. Неговият Престол вмества (обхваща) и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия.” (Между другото, това е едно от най-точните и пълни „определения” за Този, Когото в Корана наричат Аллах, т.е. Бог.)

            Оттук може да бъде разбран и „физическият смисъл” на това, което става в школата на Бронников за деца-„ясновидци”.

Материя – информация – мяра.

Определения.

            МАТЕРИЯТА конкретно е:

–        ВЕЩЕСТВО в твърдо, течно, газоообразно състояние.

–        ПЛАЗМА (силно йонизиран газ, в който молекулите на химическите съединения губят стабилност и се разрушават, а атомите на химическите елементи губят електрони.

–        ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ И КВАНТИ на различни лъчения.

–        Статистическите и динамическите ПОЛЕТА във физическия природен вакуум, които са способни на силово въздействие върху изброените дотук видове материя.

–        Самият ФИЗИЧЕСКИ ВАКУУМ в невъзбудено състояние, раждащ от „нищото” елементарни частици, кванти енергия и също така поглъщащ ги внезапно, поради което частиците са били наречени „виртуални”.

            ИНФОРМАЦИЯ – това е СЪДЪРЖАНИЕТО на всеки вид материя (вещи), нейната СЪЩНОСТ, ПОДРЕДБАТА – както на вътрешните структури на материята, така и на външния ОБРАЗ на всеки материален носител. Информацията е сама по себе си нематериално „нещо”, което не зависи нито от качествата на неговия носител, нито от количеството материя (енергия), която го носи. Но без МАТЕРИАЛЕН НОСИТЕЛ това „нещо” в Мирозданието само по себе си не съществува, не се възприема, не се предава.

            МЯРА – това е предопределената от Бога многомерна МАТРИЦА на възможните състояния на материята, съхраняваща информация за МИНАЛОТО и ПРЕДОпределеното направление на протичане на тези състояния, т.е. за причинно-следствените обусловености на всички протичащи в Мирозданието процеси в тяхната съразмерност.

Словото е мяра

            Мярата е във всичко и всичко е в мярата. „Аллах е създал всяка вещ и я е оразмерил с мяра” (Коран). През 1996г., на семинар в Държавната Дума по националния въпрос, попитах авторитетния ислямист Гейдар Джамал „Какво е това мяра?” . Познавачът на исляма не можа да отговори.

            Подобен въпрос е бил зададен на 21.12.1996г. от Ворошилов в телевизионното предаване „Какво? Къде? Кога?” (сега това предаване се нарича „клуб на знаещите”). Въпросът бил следният: „Фараонът събрал жреците и ги помолил да посочат такова слово (само едно), което би обяснило всички процеси, протичащи във Вселената. Жреците отговорили на фараона с едно слово. Кое е било това слово (дума)?” Участниците усилено мислили през цялото отредено им време, напрягали се и се опитвали да съчинят какви ли не глупости, но ... така и не могли да назоват това слово. Ударил гонгът и гласът зад кадър произнесъл правилния отговор: „Словото е мяра!”

            Същността на въпроса, зададен от фараона на жреците, се състои в следното. Около човека е заобикалящият го свят. Има Слънце, звезди във Вселената и изобщо цяла Вселена, планетата Земя с нейните океани и морета, полета и гори, планини и реки, градове и села, страни и народи, всички природни явления и социалните процеси, в които протича животът на много поколения хора. И всеки човек гледа всичко това, възприема го и споделя своите впечатления с другите хора. Как? С помощта на рисунки (образи) или с помощта на словото (както става доста по-често).

            Затова на Земята съществуват два вида писмености: йероглифна и идеографична. Японците, китайците и някои други народи използват йероглифи, а не букви. Йероглифът изразява веднага цялата дума или група от думи, т.е. може да опише някое явление веднага в едно изображение. А идеографичната писменост е тази която използваме ние: отначало букви, после от буквите се получават думи, от думите – изречения, от изреченията – текстове. Съответно и мисленето при „източните” и „западните” народи е различно. Но главният извод от това е следният: словото (или йероглифът) също е мяра. На всяко слово (дума) съответства някакъв предмет или явление.

Тайните „думи-тухлички”

            Знаменитият италиански философ, лингвист и окултист Умберто Еко е известен у нас с книгата „Името на Розата” (и едноименния кинофилм), а също и с книгата „Махалото на Фуко”, издадена в Русия през 2000г. от издателство „Симпозиум” като сборник с неголям тираж под името „Пет есета по етика”. В едно писмо, включено в този сборник, написано до кардинал Карло Мария Мартини през 1996г, Умберто Еко поставя въпроса така:

            „Иска ми се да започна отдалеко. Някои етически проблеми станаха по-прозрачни за мен след като обмислих някои проблеми на семантиката[1] – само не се безпокойте от приказките на някои, че се изразяваме много сложно; вероятно тези, които говорят това, са научени да мислят повърхностно просто по вина на масовата информация с нейните „откровения”, по определение предсказуеми. Те нека да привикват към по-сложно мислене, защото нито тайното е просто, нито явното.

            Същността на лингвистичната задача се свеждаше до следното: съществуват ли „семантични универсалии”, т.е. елементарни понятия, общи за цялия човешки род и намиращи изражение на всеки език.”

            Т.е. фактически Умберто Еко говори за това, че след като всичко, което заобикаля човека, се описва с думи, то би трябвало да има някакви най-основни, първоначални думи-„тухлички”, върху които се изгражда цялата останал палитра от словестни краски, описващи света наоколо.

            Умберто Еко е поставил правилно въпроса, но не е дал отговора. А той е един от „авторитетите” на Запада по тези въпроси. Това означава, че западната философска мисъл е изостанала от руската поне с 10 години. В КОБ още през 1992г. бяха ясно определени тези първоначални думи-„тухлички”: материя, информация, мяра.

Разликата между „писанието” и „различението”

            Както вече казахме, човекът е така устроен, че може да разглежда и оперира поотделно с всяка от частите на неразделната „света тройца”. Използвайки тази особеност на човека, „МАТЕРИЯТА” била дадена на науката, „ИНФОРМАЦИЯТА” на религията, а „МЯРАТА” била скрита от човечеството. Това било направено в дълбока древност – в древен Египет. Древноегипетското жречество е извършило това дело, давайки на хората неправилна представа за околния свят, разпространявайки и поддържайки чрез подконтролната система на образование „калейдоскоп” в главите на милиони хора. Това укриване им позволило да манипулират съзнанието на всеки човек поотделно и на човечеството като цяло в продължение на столетия.

            Коранът разкрива същността на тази измама: „И ето ние дарихме Муса (Мойсей) с писание и различение. Може би ще тръгнете по правия път”. Така казва Коранът за това какво е дарено на древните евреи от Бога чрез Мойсей, за да го носят на човечеството.

            Писанието – това са фактологическите сведения, а различението е методологическото познание за света, способността за различаване на доброто от злото, истината от лъжата, една вещ от друга, едно явление от друго и т.н. Да различаваш означава да умееш да съ-раз-мер-яваш (да оразмеряваш, да даваш мяра) явленията и събитията, да овладяваш все нови и нови знания за света. Представете си какво би било, ако не можехте да различавате масата от вратата, или ябълката от картофа!... Но ако разбирането за същността на предметите (вещите) при повечето хора идва веднага, то не така стоят нещата с осмислянето и анализа на всевъзможните явления, особено явленията в обществения живот. У много хора различението за тези явления практически отсъства. Такова различение на явленията в обществения живот е скрито в детското стихотворение на В.В.Маяковски:

            Синът-трохичка към баща си
            се обърнал и попитал:
            „Какво е добро
            И какво е лошо?”

            Ето, оказва се, че този „детски въпрос” е ключов, както във всички дейности на хората, така и в отношенията помежду им. Точен отговор на този въпрос е даден в Достатъчно общата теория на управлението, а сега в най-общ вид отговорът ще е такъв. Всичко, което съответства на замисъла на Бога, е добро, а всички действия и помисли, които не съответстват на замисъла на Бога, са лошо.

            И така, излиза, че писанието във вида на Тората и Библията е стигнало до нас. А къде са дянали различението? Защо са скрили от човечеството методологията? Е, уважаеми читатели, би трябвало вече да сте наясно, че това е станало за сметка на скриването на категорията „мяра”!

            Нали именно умелото използване на мярата позволява да се различи една вещ от друга, един процес от друг. Ако човекът не владее такова различение, той е неспособен да отличи правилното от неправилното и винаги (рано или късно) ще прави грешки при вземането на решения. И в този случай на този човек не може да му помогне дори големия обем фактологични знания. За такива хора може да се каже, че страдат от „калейдоскопичен идиотизъм”, защото в техните глави има много различни знания, но да съединят тези сведения в цялостна картина те не са в състояние.

            За съвременните управленци е много важно и просто е необходимо да владеят различението. И колкото е по-високо нивото на управление, толкова е по-важно това. В съвременния свят се случват много и всякакви събития, има потоци от много различни сведения. И управленецът трябва да умее да „отдели полезния сигнал от шумовете” (както казват радистите). Ако управленецът е неспособен да прави това, то той ще се окаже затрупан с информация и няма да успява да я обработва. Развиването на способности за отделянето на главното от второстепенното е възможно само на базата на различението, за овладяването на което ще ви помогне КОБ.

            За някого тези разногласия във възприятието на Мирозданието могат да изглеждат маловажни. Но това е като в онзи случай, за който К.Прутков казал: „От малки причини произлизат доста важни последствия”. Тези последствия всички ние сега жънем.

            Укриването на мярата е довело до БЕЗмерие („без мяра ял, без мяра пил” и още много други неща, които са се правили без мяра), което на свой ред е довело да БЕЗнравственост и до целия този БЕЗпредел, който наблюдаваме днес в обществото.

            Методологическата философия е основана на методологията на познанието. И ако това се реализира в системата на образованието и в живота на хората, то тогава появяването на ново знание води до преобразование на живота на хората в съответствие с новооткритите закони на Вселената. Тази философия позволява да се избегнат глобални грешки в развитието на обществото.

            Диалектическият материализъм на марксизма поначало е бил приет от обществото в качеството си на методологическа философия. Затова, в началото на XX век, опозицията на бездарното управление на царското семейство Романови, много лесно се разделила с цитатно-догматическата философия на църквата и предишните управляващи класи. Макар че диалектическият материализъм в марксизма носи в себе си много погрешни твърдения, трябва да се признае, че това е първата методологическа философия, която се пропагандирала в обществото в качеството на основа за цялата култура на възприемането и разбирането на света. В СССР вероломно, чрез некадърното ръководство на страната, методологията на познание и осмисляне (диалектическият материализъм) е бил превърнат в мъртва догма. И само И.В.Сталин, бидейки недогматик, а творческа личност, е довел марксизма до самоотрицание, но не е бил разбран от тълпата партийци. Но все пак три поколения у нас са били запознати с методологическата по своята същност философия, и не всички са я приели като догма. Но такива са малцина.

            За да управлява устойчиво цялото човечество, всички страни и народи, древноегипетското жречество направило много просто „гениално” нещо. То дало на хората неправилна представа за околния свят, а за себе си присвоило и скрило за векове (захерметизирало) правилната представа.

            Да си припомним „калейдоскопа” и „мозайката”. Нека мислено си представим всички знания във вид на цветни камъчета. Примерно: математиката – червени камъчета, химията – сини, биологията – зелени, психологията – жълти, икономиката – черни и т.н. После, нека си представим, че ние с вас сме робовладелци (в армията при водене на бойни действия понякога е полезно да се поставите на мястото н противника с цел да предвидите възможните му действия; същото се прави в шахмата). За да можем ние (робовладелците) да живеем добре, на нас ни е необходимо робите да работят добре. За да работят добре робите, на нас ни се налага да им дадем необходимите знания. Но ако робите знаят и разбират толкова, колкото и ние, робовладелците, то няма да успеем да ги удържим в робство. Какво да правим? Ето тук ще ни помогне „калейдоскопът”.

            Погледнете рис. 10. Пред човека има две картини, на които може да бъде изобразен света.

Рис.10

От „знанията-камъчета” може да бъде нарисувана мозаична картина, в която всичко е взаимосвързано и взаимообусловено. И тогава, даже човекът да не знае нещо, може мислено да „допострои” цялостната картина.

            А може всички знания да бъдат преподнесени във вид на „калейдоскоп”. Завърта се веднъж пред човека – една картинка (социализъм, ура!). Завърта се пак – друга картинка (капитализъм, ура!).

            Обърнете внимание – знанията и за едната, и за другата картинка са едни и същи. Но в единия случай човекът вижда и разбира взаимозависимостта на тези знания (че религията е средство за управление на хората, че икономиката зависи от политиката, че има глобална политика и т.н.) А в другия случай в неговата глава е „каша” и той не може по никакъв начин да разбере, че световната кредитно-финансова система е средство за управление на страните и народите, че неговата заплата и цените в магазините зависят от войната в Ирак и т.н.

            А ние сме, да напомня, робовладелци. Тогава какви знания ще даваме на робите? Правилно. Ще им даваме „знания в калейдоскоп”, формиращи „калейдоскопичен идиотизъм”. Точно такова даване на знания има навсякъде, във всички страни на планетата Земя, реализиращо се чрез предучилищното, училищното, висшето и даже академичното образование.

            Сходна е ситуацията и при религиозните вероизповедания. Например, замисляли ли сте се някога, защо в църквите в ежедневните богослужения откъсите от четирите „Евангелия” не се четат в същата последователност, както са в самите „Евангелия”, а се четат „от петото на десетото”? Същото калейдоскопично четене на „Евангелията” препоръчват на християните и всевъзможните пособия и православни календари. Подобно четене в „разпокъсан” режим предотвратява възможността за възникване на въпроси, които обикновено се появяват при последователното задълбочено четене и осмисляне на прочетеното. А в „свещената книга” е пълно с противоречия. Йерархите прекрасно разбират това. Затова, за да не възникват въпроси, те препоръчват „калейдоскопичното четене”.

Тайната на принципа „Разделяй и владей!”

            Именно чрез създаването на „каша в главата” („калейдоскоп” в ума) „жреците”-демони са успявали в продължение на столетия да осъществяват първоначалното „отклоняване на махалото” в съзнанието на всеки човек: „Кое е първично: материята или съзнанието (духът)?”. И човекът търси истина там, където никога няма да я намери, просто защото нея там я няма (рис. 11). Човекът е поставен пред избор измежду две лъжи.

Рис.11

Именно това лежи в основата на принципа на управление на хората, страните и народите под лозунга „Разделй и владей!”, концептуален принцип на несправедливостта и безнравствеността, който действа и сега. На основата на този безнравствен принцип на измами и скарване на хората помежду им са построени материализмът и идеализмът – две противоборстващи философски учения. Именно в укриването на методологията, в скриването на правилната представа за устройството на околния свят, е скрита тайната на безнравствената концептуална власт на несправедливото общество.

            Но именно от позицията на тези лъжливи философски учения строят своите идеологии съвременните партии и движения. Едни са готови да дадат живота си „за царя” (православието в трактовката на Руската Православна Църква – в основата си е идеализъм), другите „за генсека[1]” (марксизмът в основата си е материализъм). Но не са прави и едните, и другите!

            Помня една беседа с един от най-авторитетните старци на Оптиновата обител –отец Илия. Преди своето служение в Оптиновата обител отец Илия е бил монах в Атонския манастир в Гърция и разказа, че в продължение на 5 години живял сам в една пещера за придобиване на Духа Светаго. Срещата ни се състоя през 1996г. в самата Оптинова обител, близо до Козелское, където между другото през 1967г. започнах службата си като лейтенант в ракетната дивизия. Организатори на срещата бяха ръководителите на Руското общонародно движение (РОД), в което след досрочното ми уволнение от армията бях приет за ръководител на информационно-аналитичния център. На ръководителите на РОД много им се искаше да проверят на практика действеността на теоретическите положения на КОБ по отношение на РПЦ. Затова те си избрали формата на „информационна битка на гладиатори”, а самите те наблюдаваха отстрани и не се намесваха. Аз осъзнах този пройом по-късно, след срещата. Между другото, и после доста често съм попадал в такива ситуации.

            Няма смисъл да описвам подробно всички детайли от срещата. Ще се спра на главното.

            Когато беседвахме за положението на нещата в днешна Русия нашите мнения (на отец Илия и моето) съвпаднаха напълно: ситуацията е сложна и тежка.

            Но когато разговорът тръгна към това какво трябва да се прави, че положението да се измени към по-добро, мнението на отец Илия се сведе до това, че е необходимо хората да ходят на църква, да се молят, да четат Евангелието и т.н. Когато го попитах кой, например, ще доведе в църквата детето, чийто баща сега пиянства, а майка му е проститутка, ясен отговор не последва, а само общи разсъждения за това, че с тези въпроси (с такива деца, с бездомници и др.) трябва да се занимава „властта”.

            Подобни отговори последваха и по други прозаични въпроси в живота на хората: хранене, дрехи, обувки за тези деца – „как да стане?”. Отговорите и разсъжденията на отец Илия могат да се сведат до тезиса: „Църквата отговаря за душите на хората, а „властта” за материята”.

            Но у човека има и душа, и тяло. И те съществуват заедно.

            Човекът е материален. Той е изграден от твърда материя, течна, газообразна, у човека има биополе.

            Човекът има напълно определено информационно състояние – както външно, така и вътрешно: индивидуален външен вид, индивидуално състояние на вътрешните органи.

            Всичко това (и материята, и информацията) у човека е разМЕРено, има мяра. Ръст, тегло, цвят на косите и т.н.– това са все частни мери на общата пълна мяра на човека. А най-главната мяра на човека е алгоритъмът на работа на главния му мозък, т.е. жизнените правила, от които човекът се ръководи. Тези „правила на живота” определят и душата на човека, и неговата нравственост, и неговото степен на съответствие на Бога. (За всичко това по-нататък в книгата ще има подробен разговор.)

            Аз формулирах всичко това от гледна точка на триединството и го изложих на пръсти, като накрая казах, че при такъв подход, когато едни отговарят за „душата”, а „материята” не ги интересува (т.е. не ги интересува бита на човека, негото животообезпечение), а други отговарят за „тялото” („материята”), но „отговарят безотговорно”, то се получава, че единният човек го „разкъсват на две части”. А кой би трябвало да отговаря за човека като цяло?

            И когато формулирах това и се обосновах, отец Илия изпадна в шок. Нищо не можа да каже. Замълча. Неговото „окръжение” се засуети, заприказваха, че отчето се е уморил, че „му е време за почивка” и т.н.

            С това беседата ни завърши, а ръководителите на РОД на практика се убедиха в силата на теоретическите основи на КОБ.

            Оттук, между другото, произтичат две противоборстващи си за господство над хората власти:

–        „Светска” власт.

–        „Духовна” власт.

            В Русия от момента на приемането на иудохристиянството винаги е имало противостояние на тези власти. Спомнете си: „сенат” и „синод”, царе и патриарси. Сега Алексей II даже свои награди въведе, свои ордени, медали... Президентът също има свои награди, патриархът не остава по-назад. Кой кого?

            Огледайте се наоколо и са замислете. Навсякъде ни поставят пред избор:

            –„Кой строй е по-добър: капитализмът или социализмът?” Това е пълна глупост! И там, и тук е все тълпо-„елитарна” система, все подтиснически робовладелски строй. Само дето в едната пирамида в горната част на „елита” е или царското семейство, или някои от бизнесмените, или от демократите, а в другата пирамида „елитът” е или от партийната съветска номенклатура (от ”слугите на народа”), или от патротите националисти.

            –„Коя икономика е по-добра: плановата или пазарната?” И това е глупост. И още каква! Планът – това е което трябва да бъде постигнато. И план задължително трябва да има. А пазарът е един от способите за достигането на целта. При това много добър способ. Но само способ. И когато противопоставят града, до който трябва да се стигне (т.е. планът), на пътя, по които трябва да се стигне до този град (т.е. пазарът), то това се нарича шизофрения. Затова не трябва планът да се противопоставя на пазара, Пазарната икономика трябва да се осъществява по план! По-подробно ще разгледаме икономиката по-нататък в книгата.

            –„Коя партия в САЩ е добра: демократическата или републиканската?” Това също е глупост, тъй като и двете партии изразяват интересите на своя господар – глобалната финансова мафия. И когато в САЩ трябва нещо да бъде бързо изменено, тази мафия вкарва в „белия дом” демократите. А когато трябва да бъде стабилизирана ситуацията, мафията вкарва републиканците.

            Същото се отнася и за всички руски партии. Те, даже без да го разбират, работят за един господар – глобалната мафия, която е определила целта: да се разруши СССР-Русия. А на народа му набиват в главата изборни лозунги: „Избирайте най-добрите!” . Но как се избира между „холера” и „чума”? От гледна точка на запазването на робовладелческото общество и тълпо-„елитарната” пирамида в Русия всички партии са еднакви.

            Всички телевизионни, радио и печатни СМИ, всички политолози и социолози също използват този прийом. Замислете се, например, върху това, как се провеждат анкетите на телезрителите по някакъв проблем. Дават се 2-3 отговора на поставения въпрос и зрителят трябва да избере един от тях. А ако всички предложени отговори са грешни? Но обикновеният човек не се замисля върху това... Така се програмира мнението на милиони хора относно решението на един или друг проблем. С тази цел канят в предаванията „авторитети” и поставят зрителите или читателите пред избор: „Кой е прав?”, „Чие мнение е вярно? Избирайте!”. Този прийом използва и Познер, и Швидкой, и Соловьов, и...Най-показно демонстрира това Соловьов в предаването „К бариеру”, когато сблъсква челно една лъжа с друга, обявявайки това за демокрация.

            Именно това лежи и в основата на противопоставянето на науката и религията. Хора, неспособни да възприемат света такъв, какъвто е в действителност, и да мислят съразмерно с Обективната реалност, е по-лесно да бъдат угнетявани и ограбвани „изящно” и „културно”, така, че дори да не разберат! За да бъде постигнато това, трябва да бъде скрита от хората методологията на самостоятелното познание на света и бъде формиран в тях „калейдоскопичен идиотизъм”. Такива хора се управляват и мамят по-лесно. През последните няколко хилядолетия именно това е позволявало да се реализира принципа: „разделяй и владей” (рис.11).

Константин П. Петров
(из книгата "Тайните на управлението на човечеството")

............................................................................................

[1] Генералния секретар на партията (Б.пр.)

[1] В езикознанието това е наука, която изследва значенията на езиковите единици (например думите) и отношението към назоваваните предмети.

от Мреж@та

Статистика

Copyright

За контакти

Page 1 of 1 1
Forum moderator: Nihil, Occult