|
   |
| Forum moderator: Nihil, Occult |
| Форум - Архив на Okultno.info Форум Магия Теория и общи понятия Наполеон и тъмната богиня Кали |
| Наполеон и тъмната богиня Кали |
В нощта на 4 срещу 5 май 1821 година на остров Света Елена се разразила ужасна буря. Дъждът се леел безспир, вятърът изтръгвал дърветата с корените и събарял покривите на къщите. Този драматичен „спектакъл на природата” се съпровождал със стоновете на умиращия в мъки Наполеон Бонапарт – най-великия от императорите, отхвърлен от съдбата затворник.
И досега няма отговор на въпроса откъде – от небесата или от ада – се стоварил върху човечеството този исполин? Защо са били всички тези велики походи и грандиозни жертви? Неоспорим е само мащабът на личността на онзи, чието безстрашие пред лицето на смъртта поразявало всички – дори религиозните авторитети на смеели да възразят на дръзкото му предизвикателство. Волята му била безгранична. Уважавали го всички – включително и враговете му. В любовта той проявявал толкова безумна страст, че пред него не можела да устои нито една жена. Съдбата го възнесла до непостижими висини и в края на пътя му безжалостно го низвергнала в унижения, мъчителни болести и самота – в тясното затворено пространство на далечния остров в океана. В завещанието му с големи букви е написано: „Оставям в наследство на всички царстващи фамилии ужаса и позора на последните дни на живота си”. Смята се, че стихийното знамение на онази майска нощ не е било случайно. Към края на следващия ден дъждът изведнъж спрял и в небето се показало изгряващото слънце. В този миг на небесна светлина Наполеон срещнал смъртта. Оръдието му отдало чест и… слънцето веднага се скрило. Денят свършил… ТАЙНОТО МОГЪЩЕСТВО Гьоте писал на Шатобриан за Наполеон: „Всеки чувства, че зад историята му се крие нещо, само че никой не знае какво”. Да се опитаме все пак да надникнем в тази загадка. За едни Наполеон е ницшеанският свръхчовек, за други – съучастник на дявола. Гьоте обичал Наполеон и търсел среща с него. Хегел писал за него като за въплъщение на световния дух и двигател на историята. Стихотворението на Лермонтов „Въздушният кораб”, посветено на заточението на узурпатора на остров Елба, е проникновено и състрадателно. Подобни лирични преживявания могат да се открият и при много други творци. При Толстой във „Война и мир” Наполеон е тиранин, зад когото стоят принципите на действието и противодействието в природата; при Тютчев той е син на „майка ужасна” – революцията; при Гогол – Антихрист. Според изследователите в съдбата на Бонапарт присъства „тъмно чудо” – то го водело и пазело, разкривало възможност към стремителни победи и накрая погубило своя избраник; това могъщество било явно богопротивно. Той никога не страдал от страх за собствения си живот. Да си припомним Гренобъл, който без нито един изстрел бил превзет от фактически безащитния беглец от Елба, когато той излязъл срещу полковете кралски войски, обезоръжен разтворил фрака на гърдите си и произнесъл своето знаменито: „Войници! Кой от вас иска да стреля в своя император? Стреляйте!”. В отговор той чул викове и плач – гвардията отново била в краката му! Наполеон умеел да цени благородството, в това число и на враговете си. Редом с него обикновеният селянин войник се чувствал герой – състоянието на духа било по-важно от живота. Без да се страхува от зараза, той протягал ръка на болните от холера войници и те умирали щастливи… ПРЕКРАСНА И БЕЗМИЛОСТНА Случайно ли Изтокът привличал честолюбивия корсиканец като магнит? Според индийската религия в света има двойствено начало – той и тя. Действащата сила на бога-творец, неговата женска ипостас, наричана Шакти, се персонифицира като Майка на световете. Индийският поет и философ, създател на интегралната йога Шри Ауробиндо Гхош (1872 – 1950) в своя труд „Майка” пише за природата на божествените сили, управляващи света и Вселената, сред които има еманации, наричани вибхути – божествени помощници. Поетът нарича Наполеон Бонапарт вибхути, или въплъщение на богинята на разрушението Кали. Дори отделни откъси от „Майка” насочват към неразрешимите въпроси „Откъде?” и „Защо?”. „Майката – това е съзнанието и силата на Всевишния и тя превъзхожда всичко, което създава сама…” „Когато Майката ръководи Вселената и претворява в живот земния сценарий, на преден план излизат нейните четири ипостаси, четири власти и могъщества, четири лика…” Втората ипостас Ауробиндо нарича Махакали (маха – майка, кали – черна). В своя висш аспект тя е „воин на мирозданието, неумолима и безмилостна към тези, които са въстанали против бога, тази, която никога не отстъпва…”. Образът й е пламенен, прекрасен, съвършен в своя максимализъм. „Могъществото й е в нейната съпротива и сила. Тя има непреодолима настойчивост, могъща страст, божествен неистов напор, съкрушаващ всякакви прегради и препятствия. Цялата й божественост е във величието на бушуващото действие, нейното предназначение е стремителност, мигновено извършен ход, бърз и точен удар, пряка атака, помитаща всичко по пътя си…” „Когато тя трябва да влезе в играта, в миг падат като миражи непреодолими препятствия, отстъпват връхлитащите врагове. И ако гневът й застрашава злото, неистовият й устрем е болезнен за слабия и плахия, а великите, благородните и силните я обичат… Тя извършва за ден това, за което са нужни столетия…” Дори само това е достатъчно, за да може зад фигурата на Наполеон да се разпознае богинята Кали… КУРШУМ НЕ ГО ЛОВИ Според Ауробиндо съзнателните сили вибхути, насочващи работата на божествената Майка във Вселената, могат да се проявят чрез човека и да се чувстват като лично „аз”. Освен Наполеон Ауробиндо посочва в този ред Александър Македонски, Юлий Цезар, Тамерлан – всички, които са прекроявали света за целите на еволюционното развитие на историята. Мисията на Бонапарт се е състояла на първо място в реформацията на Европа. Докато задачата не била решена, покровителството на Кали му било осигурено. То се проявявало във всички невероятни случаи, когато по спомените на очевидци гюлета или куршуми покосявали всички наоколо, а той, като омагьосан, оставал неуязвим. Наполеон дори не можел да се самоубие без съгласието на „черната богиня”! Отрекъл се от престола, предаден от обкръжението си, той взел смъртоносна доза отрова, но на сутринта се събудил здрав, сякаш нищо не се е случило. Богинята на смъртта (на нисшите стъпала на своята йерархична стълбица) Кали властвала и във вътрешния му свят. Единствено тя решавала кога да го напусне, да го свали от световната сцена и да освободи място за личната еволюция на душата му. Тя се проявявала като негов таен гений, но той не я познавал лице в лице. Макар че във всички чудеса в живота на Наполеон, във всичките черти на характера му явно прозира влиянието на това пламенно могъщество. Потребността му според собствените му думи „да въстане на борба с цялата Вселена” (а следователно и със световните закони) изглежда безумие. Но нима човечеството не въстава (макар и по-малко експресивно) с всичките си сълзи и страдания в научни, медицински и художествени форми против неизменния закон на смъртта? ТРЪНЕН ВЕНЕЦ ЗА ЗАВОЕВАТЕЛЯ В своите еволюционни изследвания Шри Ауробиндо открехва тайната на „раждащата и унищожаващата светове” тъмна и яростна богиня: зад безкрайните смърти и раждания е скрито търсенето на единството. Кали убива нашите тела, докато не се докосне до тайните в материята, където е скрито безсмъртието. Ударите на Кали подтикват към действие и съвършенство. Наполеон е усещал в себе си нейния необуздан огън и дори без всякакво духовно осъзнаване до определен момент е играел ролята на инструмент на тази божествена шакти (сила). Но и душата му трябвало да се пречисти чрез смирение и страдание. Шестте години заточение на остров Света Елена му дали възможност да осмисли живота си. Кали не е подвластна на никого освен на Всевишния. Още Тамерлан (в източната интерпретация – оръдие на Кали) усетил върху себе си йерархичното превъзходство на Пресвета Дева Мария. Тя му се явява във видение преди похода към към Москва. Покорителят на света се спира пред светоносната Дева и връща войската си. Подобно нещо се случва и с Наполеон. Има свидетелства, че Бонапарт е имал видение преди похода си към Москва, което дава на узурпатора да разбере, че градът е под небесна защита и е по-добре да не се захваща с него. Наполеон си тръгва от Москва и това става началото на края на цялата му епопея. Той повече не бил нужен на историята. Като че ли Кали се отвърнала от него и всички последващи сражения напомняли на угасването на могъщо светило. Но залезът на воинската му слава става началото на възхода на безсмъртната му душа. Дори в унижението този героически дух остава непобеден. Той се сравнява с Прометей, прикован към скалата от страхливите богове. Гледайки скалата на остров Света Елена, той казва: „Аз узнах всичко. На репутацията ми липсва само едно – нещастие. Защото няма по-възвишено зрелище от велик човек, противостоящ на несгодите… Той е много по-велик, по-свят и достоен за почит, отколкото седящият на трона. Аз носех две корони – на Франция и на Италия. Англичаните ме увенчаха с трета, най-великата, която е носил самият Спасител – трънения венец”… В навечерието на смъртта на Бонапарт страшна буря се разразила над острова, сякаш свидетелство за прощаването на могъщата Кали с нейния велик син, напомняйки за яростния грохот на сраженията. А може би това е била последната битка на духа с болката и стихията? Последната схватка с цялата Вселена в самия себе си? В своите спомени маркиз Де лас Каз свидетелствал: „Императорът изведнъж отвори широко очи… сякаш видя нещо… и отдаде Богу дух. Беше 5.49 след обяд… Той почина… Излязохме от стаята да обявим на слугите… И когато отново се върнахме, застинахме в изумление: на леглото вместо подпухналия дебел император лежеше слаб и съвсем млад човек – младият генерал Бонапарт!”. Какъвто и да е бил човешкият съд, животът се оказва много по-богат и тайнствен, отколкото си мислим. Както е известно, подобното се познава от подобно. Може би затова посмъртната маска на Наполеон отразява умиротворението на великия страдалец, опознал преди смъртта си дълбока и сладка тайна. astrofenomen.com
 |
Автор: 
| |||
| |||
