Автор: Agena » петък, 2016-12-30, 8:56 PM » Пост # 1
"Вярата е сляпа. Тя няма за себе си рационално доказателство. Основава се на психологическата ви потребност, тя няма обективно доказателство. Вие искате да вярвате, защото без вяра се чувствате празни/пусти, просто парче дърво, плуващо неизвестно накъде. Вярата е слепота. Всички вярвания са слепота. Доверието е съвършено друго. Всеки, в който няма съзнание за търсене /не притежава съзнанието на търсещия/, е задължен да вярва. Вярват само посредствените. Колкото е по-голяма глупостта им, толкова по-голяма е вярата им. Колкото по-голяма е посредствеността им, толкова по-силен е техният фанатизъм. Вярвайте и никога няма да намерите, и всичко, което ще намерите, няма да бъде нищо друго, освен проекцията на вашата собствена вяра, - това няма да бъде истината. А да се съмнявате – това е едно от най-скъпоценните неща в живота, защото, ако не се съмнявате, няма да откривате. Трябва да изострите силата на съмнението си така, че да отсечете цялата глупост и да поставите такива въпроси, на които никой няма отговор.Само вашият собствен въпрос може да ви доведе до осъзнаване на отговора. Не позволявайте на съмнението си да умре. То е най-скъпоценното, което имате, защото когато и да е, съмнението ще ви помогне да откриете истината. Съмнявайте се, през цялото време се съмнявайте, докато не стигнете до ТОЧКАТА, където повече не можете да се съмнявате. А вие повече няма да се съмнявате само ако узнаете/научите нещо сами. Тогава няма да има причина/въпрос на съмнение, няма начин да се съмнявате. Съмнявайте се, съмнявайте се във всичко, защото съмнението е очистителен процес. То отстранява от вашия ум всички стари негодни неща/вехтории. То ви прави отново невинен, отново сте дете, което по-рано са унищожили родители, свещеници, политици, педагози. Трябва/длъжни сте отново да откриете това дете. Започнете от тази позиция. Това ще ви нарани, тъй като религиозните идеи са ви станали толкова близки, и сте забравили, че те не са ваши открития, не са ваши преживявания. Вие не сте живяли с/чрез тях (не сте ги преживяли), даже не сте ги обичали. Някой друг ви е заставил да повярвате в тях, и който и да е бил той, е извършил по отношение на вас нехуманен акт. Не казвам, че хората правят това съзнателно. Те самите са жертва на този процес. С тях са извършвали същото техните родители, техните учители. Не казвам, че трябва да се гневите на тях. Те са правили това, мислейки, че е добро за вас..., но просто защото така мислят, нищо не става добро – просто защото мислят така. Старали са се да ви помогнат, но не знаят, че има неща, с които човек трябва да бъде оставен насаме. Не заставяйте никого да гледа с вашите очи, когато/след като той има свои очи. И в крайна сметка, моля ви, не затваряйте очите му със своите очила; вие имате други диоптри. Ще направите този човек сляп. Ще нарушите зрението му. Но не само очила ви слагат на очите, върху вашите очи хората слагат/налагат своите собствени очи... и всичко това правят за ваше благо, за ваше добро. И след двадесет, тридесет години непрекъснато формиране/манипулиране, вие започвате да забравяте, че сами никога не сте задавали въпрос(и). Всичко, което трябва да оставите, са тези стари/негодни неща, наложени ви от другите. Само слепите хора вярват в светлината. Тези, които имат очи..., те не вярват в светлината; те просто я виждат. И вие не сте слепи. Може би, само държите очите си затворени. Може би, никой не ви е казал, че можете да си отворите очите. Затова живеете в тъмнина и от тъмнината питате: «Има ли светлина?». Хората се вкопчват или в теизма, или в атеизма. Но и едните и другите бягат от съмнението. А да бягаш от съмнението – това е да бягаш от въпроса(ите). Какво значи съмнение? То е само знака на въпроса. То не е ваш враг. Това е просто знак на въпроса вътре във вас, знак на въпроса, който ви подготвя да питате. Затворената система винаги се страхува от всяка нова истина, тъй като новата истина разтърсва цялата система. Тя трябва да се реорганизира отново. Само малко откритие на самия себе си (себеоткритие) – и вече сте друго същество, защото във вас се е родила ИСТИНАТА. Това може би е само семе, но началото е сложено. Ще почувствате ново вълнение, което е невъзможно, ако ви дам ново вярване, готова за прилагане догма, идеология. Затова аз не ви давам нищо. Единствената ми функция е да ви оставя насаме със себе си. Казах, че ви имам доверие. Затова не ви давам никаква вяра, защото знам, че притежавате абсолютните способности да откриете любовта, живота, смеха. Трябва само да изхвърлите всички камъни, стоварени върху вас. Не се дръжте за тях. Те са ваши врагове. И ще се удивите: в момента, в който изхвърлите тежестите/обременяването, ще можете да разтворите крилата си в обширния свят, който все ви чака и чака/винаги ви е чакал..." ОШО
