|
   |
| Forum moderator: Nihil, Occult |
| Форум - Архив на Okultno.info Форум Магия Теория и общи понятия Марена-славянската богиня на Смъртта (...) |
| Марена-славянската богиня на Смъртта |
Марена е богинята на смъртта в славянската митология.Тъй като говорим за нея,важно е да уточним за кой от ипостасите й става дума.Във всички случаи става дума за персонифицирани аспекти на човешкото съзнание.Според славянските поверия мирозданието се дели на три части.Великата Навь не е част от тези три свята,тя е особено състояние,което се намира извън трите свята.Изначалната бездна или Хаос се персонифицират.За онова,от което се е родило всичко,важат принципите на пустотата.Съществуват сили,които от това нищо пораждат всичко.Част от Великата Навь са Велес и Марена или Мара,както още я наричат.Вече един път създаден,светът като сътворен се свързва със Сварог.Смъртта и в трите свята съществува като своеобразно обновление.Съществува вечен кръговрат и той стига до безкрайност.Изходът се постига чрез намиране на своята истинна природа,а не чрез постигане на нещо ново.Целта е да откриеш себе си,за постигнеш себе си.От гледна точка на сътворението смъртта може и да изглежда като някакво зло,като нещо лошо и плашещо.Това е нещо като инициация,като преход в ново състояние.Преминаваме в нещо,което не познаваме,което ни е неизвестно.Неизвестното винаги ни плаши.Бездната в нас,или така нареченото подсъзнание изначално не познава страха.За да разкрие първоначалния си потенциал,човек трябва да преодолее всичките си страхове.Нормално е смъртта да плаши,но има хора,които живеят,водени само от мирските си и плътски интереси.Марена като богиня е на другия полюс-тя е изначалната,тя е Бездната.Нашият материален свят е като един остров,който плава в огромно море.Морето около този свят е Марена.Това е нейният ипостас,който се явява в трите свята като Богиня на смъртта и на зимата.В този смисъл на определено ниво тя противостои на светлия бог Сварожич.От гледна точка на славянското езичество всички останали богове произхождат от Сварог и Род.Там влизат и тъмни,и светли богове.В първия момент е възможно да възникнат разни асоциации с християнския дуализъм и особено ,що се отнася до Чернобог и Белобог.Поради това се правят опити да се опошлят тези сили,уж,че едното е вярно,другото е неверен път.Този дуализъм е голяма грешка,която не е присъща изобщо за езичеството.В славянската езическа система няма рязко разделение на боговете на добри и лоши.Боговете само извършват разни постъпки ,в различен контекст,според ситуацията,на сътворение или разрушение.Съвременният езичник би трябвало да преодолее това клише.На нивото на проявения свят всяка смърт,всяко разрушение дават импулс за развитие.Това е Сила,която неотменно присъства в мирозданието.В противен случай,би настъпил застой.Животът е възможен само,когато има някакво движение,някакво обновление.Животът се състои от съзидание и разрушение в равна степен.Ако нашите жизнени цели като хора не излизат извън рамките на обикновеното оцеляване,то тогава нашата задача е да се научим правилно да се отнасяме към смъртта,тоест,да приемаме силата на обновлението,която винаги стои зад лявото ни рамо.Тако,когато дойде физическата ни смърт,ще я посрещнем по езически достойно и без съжаление.Ако целите ни не са само обикновено оцеляване,а имаме и духовни цели,тоест,да постигнем истинната ни природа извън рамките на сътворения свят,то тогава Мара като богиня на смъртта и зимата се оказва недостатъчна,а е важен ипостаса й на Марена като богиня на изначалната бездна.От тази изначална бездна са тръгнали два импулса-на светлината и на мрака.
 |
Вторят импулс-мракът,не е точно мрак,а е свързан с черната светлина,той не е част от творението.Марена е не само велика майка,но и тази сила,която може да бъде разбрана на твърде различни нива.От една страна,тя е това,от което произхожда абсолютно всичко,а от друга-това,което проявява самия Хаос.В пространствен смисъл Бездната не е нещо,което се намира някъде си,незнайно къде,а е нещо съвсем реално и в него липсва двойственост.В Бездната няма черно и бяло,там нищо на нищо не противостои.Ние като хора,изначално сме в тази Бездна и никъде не можем да се денем от Великата майка.Вътре в рамките на Творението,в Космоса,тази сила се проявява като някаква антикосмическа сила.От позицията на Творението,тя на пръв поглед изглежда враждебна.Почти няма система,в която да не присъства война между светлите и тъмните богове.Във всички тях присъства,обаче Марена.Ако говорим за Ведическите традиции,там Кундалини е началната Шакти,която на различни нива от нашето съзнание може да се проявява в различни форми.Това,което на определено ниво олицетворява нашето неведение,тази същата Сила спомага на друго ниво да разкрием потенциала си и нашето знание.В това има някаква двойственост,която е заключена и в образа на Мара.Често Мара бива свързвана с някакви разрушения,болести,загуби.Въпросът е как да се отнасяме към тези болести,разрушения и загуби.Всички тези неща могат да ни подпомогнат в нашия духовен път,а именно да се откажеш от нещо,да изхвърлиш хора и събития от живота си,да отсееш къде си сам,а къде зависиш от някой или от нещо друго.Това или този,към когото се привързваме,то ни и владее.При правилен подход загубите,разочарованията,разрушенията ни учат да различаваме именно къде е нашето Аз,и къде е не Аз.Има неща,които зависят от нас и които можем да владеем сами,а други не зависят от нашите възможности.Аскетизмът и нелдаеенето на нищо не са подходящи,както и прекаленото привързване-нормалното е да ползваме онова,което желаем.В този смисъл,например,винаги е по-добре да ползваме хубав компютър,отколкото лош компютър.Реч иде за вътрешната непривързаност и независимост от тези неща.При независимостта можем да ползваме каквото искаме,но когато започнем много силно да зависим от нещо,тогава попадаме в робство,което сами не усещаме.Точно,когато човек стане много силно зависим от нещо,тогава се раждат фанатиците.Тогава човекът започва да абсолютизира някаква идея.
|
Нас ни обкръжава безкрайна реалност,точно затова ние не можем да я обясним до края.Човек не трябва да си изгражда такъв образ на света,който би се превърнал за него в затвор.Никога в съзнанието си не можем да построим най-съвършения вид на света.Когато разумът ни приеме наличието на Бездната,в определена степен се явява свободен.Не можем,а и не сме длъжни да си обясняваме всичко.Просто трябва да осъзнаем,че има Сили,които са над нас.Това не е толкова преклонение,колкото почит пред Божеството.Смъртта в нашия видим свят се явява в съзнанието ни като някаква зла сила,която нещо разрушава.Чрез лика на Мара,като богиня на смъртта,можем да видим нейния ипостас-Марена,като изначалната Бездна.Тези два ипостаса не трябва да се отъждествяват,защото изначалната Бездна не е смърт.Тя е много повече от смъртта.Смъртта се проявява вътре в трите свята.Докато държим на всички свои привързаности,ние си мислим,че смъртта нещо ни отнема,но Марена е и живота,и смъртта,тя е над тях,тя е Началото.Примерно,сред християните има ,така да се каже,некрофили-кланят се на мощи на светци,целуват ги и т.н.Това са патологични способности на определени хора.Когато човек се освободи от тази некрофилия,която се срща и сред езичници и окултисти,точно тогава той може да използва ефективно символите и знаците на смъртта и на Мара.Тоест,не когато човек го влече да целува трупове,да ги изравя и т.н.,а когато гледката на трупа му напомни за смъртта.Трябва да се разграничи дали на човека му харесва мъртвата плът или онази свобода,която се крие отвъд границите на смъртта,не към символиката на смъртта,а към свободата,която тя дава.Тук говорим не само за физическа,но и за символичната смърт вътре в човека,коато се разрушава старото и то дава път на новото.Вътрешната смърт е инициация и преход.
|
Постигането в себе си на Бездната е смърт в себе си на онова,което си считал за самия себе си.Тук не се подразбира някакво унищожение.Ако си се отказал от нещо,не значи,че трябва да го унищожиш или да полудееш.Умът като инструмент в магическата дейност трябва да остане.Когато првъзхождаме,преодоляваме нещо,нашето Аз вместо физически и материални неща започва да цели и да постига повече духовни,на по-фин план неща.Нашето изначално състояние излиза извън пределите на всички останали състояния.Изначалното ни състояние-това е Марена.На по-разбираем език,това е Кундалини,която се проявява на различни нива.Една и съща Сила се проявява от неведението до Великото знание.Марена е съприкосновението с онова,което никога не ще можем да разберем до край.Пътят до Нея преминава през някакъв екстаз,през Любовта в най-висшия й смисъл,постигането на Единството.Велес и Марена винаги са свързани с изначалното,с Бездната,с момента,когато мъжът в съзнанието си се свързва със своята женска страна,а жената-с мъжкото в себе си и приемат това.Любовта е воля за единство,а достижението,крайната цел на Любовта е състояние,което излиза извън пределите на самата любов.Ако се твърди,че Бог е любов,в случая отиваме извън Бога,зад пределите на любовта.Обектът и субектът,мъжът и жената,мъжкото и женското не само се сливат,но посгигат и изначалното състояние на Бездната.Това може да се преживее като екстаз.За да се постигне такова състояние,трябва преди това някаква уединеност,интимност,но не като вулгарна сексуалност,а към връщане към изначалното единство.По този начин мъжът се връща към Марена,а жената-към Велес.Това е част от духовния път на магьосника.
|
Автор: 
| |||
| |||
