|
   |
| Forum moderator: Nihil, Occult |
| Форум - Архив на Okultno.info Форум Магия Теория и общи понятия Вълшебното начало |
| Вълшебното начало |
 За старите българи началото се вплита в дълга приказна традиция, в която равностойно и вдъхнове, преплетени в неразчленимото време, участват както праезически представи, така и по-нови християнски образи и символи. И така, най-напред Земя и хора нямало. Навсякъде било вода. Имало само Господ и Дявол, които живеели заедно. Дяволът извадил малко пръст от дъното на морето, но Господ благословил тя да бъде Земя. Така пак заедно участвали в сътворението. В началото Земята била мека като каша. Постепенно, в продължение на много години, се втвърдила. Казват , че е обла и плоска като тепсия , като "любеница", или като кълбо , и ако се тръгне от едно място и се върви в една посока, то пак ще се стигне на същото място. Земята се върти на една ос (въртележка). На едната страна се намира зимата, а до нея са наредени пролетта, лятото и есента. Кълбото се върти и едновременно с него се въртят и сезоните. Около Земята е завита змия, на която главата и опашката са зедно, и тази змия държи Земята да не се разцепи. Краищата на Земята завършват с висок бряг, от който започва морето, и най-накрая е небето, което я е захлупило изцяло. Мястото, където небето и Земята се допират, се нарича "край свет". Там живеят слънцето, самодивите, змейовете и болестите. Там където изгрява слънцето , е началото на Земята, там където залязва - краят й. Тъкмо там е и раят. В онази митична далечност небето било близо до Земята и хората можели да го докоснат, луната светела от него и нощите не били толкова тъмни. Но и небето, и светлината все пречели на някого, хората ставали все по-лоши и имали все по-малко нужда от тях. И небесните светила се отдалечавали бавно и полека, докато в крайна сметка избягали съвсем надалече, където са и днес. Същото станало и с Господ и светците. Било време, когато те слизали и бродели по Земята, влизали в къщите , дарявали или наказвали - всекиму според заслуженото. Човек можел да ги приема в дома си, да бъде близо до тях. Но ставал все по-грешен и все по-притеснен от близкото присъствие на светостта. Докато дошъл моментът, в който Господ, отчаян и сърдит от това грешно човечество, тръгнал да си отиде завинаги. Не щеш ли обаче, след него тръгнала и Земята, понеже не желаела да остане без Господ. Всичките й части се надпреварвали коя да бъде по близо до Бога. Като видял това, Господ рекъл два пъти : "Стой, Земльо, аз пак ще дойда при тебе!" И земята се спряла там, докъдето била стигнала. Местата, по които Бог минал , се издигнали по-високо. Това днес са планините. Други пък останали по-ниско - това са полетата. Земята тръгнала след своя господар. Но хората не можели да го сторят. Те трябвало да останат тук, на средата на световете, и да се борят за своето съществуване. Да опознават бавно и полека законите на живота и на вълшебната природа и да воюват непрестанно - природата да преминава в култура, да става все по-подвластна на човешките познание и опит, да се подчинява на човешките воля и интелект. Детството на човечеството съвпадало с това на старите българи. Предстояло им да откриват още толкова много. За тъмните бездни - родина на сенки и демони, огнедишащи дракони, тръглави чудовища, съсипващи красавици - вили-самовили, немилостиви орисници.... За живота на първите хора в небесната райска градина. Как Господ ги изгонил на Земята, да се трудят и в мъки и несгоди да дадат началото на човешкия род. Какви деца отгледали Адам и Ева и как се прснала Адамовата челяд по посоките на Земята, как се научили да орат и сеят, да тъкат , да строят домовете си, как откривали различните занаяти, как в труд и лишения се мъчели да бъдат добри , щедри и справедливи, да се обичат, да си помагат и да вярват, че някога, след много годни, ще могат да се върнат в първия дом на човека, онзи чуден кът, който му бил отреден по замисъл. Докато това стане възможно за всички хора, избраници - езически жреци, светци, народни лечители и магьосници - успявали за миг да надзърнат там, да донасят частица райско (а понякога и демонично ) познание и помощ за простосмъртните. Лилия Старева - Магии и Гадания Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението — това е най-благородният път, пътят на подражанието — това е най-лекият път, и пътят на опита — това е най-горчивият път.
 |
| |
Agena, ще има още за българите и магията!!!
Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението — това е най-благородният път, пътят на подражанието — това е най-лекият път, и пътят на опита — това е най-горчивият път.
|
| |
Автор: 
| |||
| |||
