|
   |
| Forum moderator: Nihil, Occult |
| Форум - Архив на Okultno.info Форум Магия Теория и общи понятия Емоции и магия |
| Емоции и магия |
Принципно всяка магия се извършва в някакво ниво на променено състояние на съзнанието. Различните магически ритуали целят точно това. Те създават някаква своеобразна атмосфера различна от съпътстващата ни такава в ежедневието. Магическият ритуал сам по себе си променя състоянието на съзнанието в различно от ежедневното. Използваните при ритуала пособия като свещи, благовония, ритуални движения, рецитация, песнопения, медитация и други такива целят да бъде променено състоянието на съзнанието в такова, което е подходящо за магическа работа. В магията от особено значение са емоциите и въображението. Колкото двете са по-силно ангажирани с целта на магията толкова по-висока е вероятността тя да сработи. Имено това най-вече целят различните ритуали да концентрират енергията на ума и силните емоции и да я насочат към изпълнението на дадената цел.
Често се използват и различни други средства за промяна на съзнанието, които се комбинират и вплитат в ритуала. В историята на магията често се среща промяната на съзнанието по химичен път. Обикновено се използват разни растения и билки, които или се консумират пряко или са съставна част от благовонията. Алкохола и други психо-активни вещества също се използват с такава цел. Промяната в химичния състав на кръвта води до определени физиологични, съответно и психични промени. А това като цяло пък се изразява и в промяна на енергийното ниво на човека, както и в определена промяна на сетивността и възприятията. За целите на магията ритуала е просто средство, инструмент. За постигането на дадена цел ритуалът почти няма значение. Само в някои редки случаи ритуалът е задължителен. Важно е генерирането на енергията и нейното насочване за изпълнение на поставената цел. А това може да бъде постигнато по-най различни начини, което и придава външното разнообразие от методи в магията. В по-ново време дори се използват компютърни програми за правенето на магия. И този еретичен подход спрямо ортодоксалната магия дава също толкова добри резултати, колкото и класическите. __________________________________________________________________________ Относно това, кой подход е по-ефективен. Дали хладнокръвното действие или придруженото със силни чувства ( емоции ). И двата подхода са еднакво добри. Всичко зависи от това, кой от тях по-добре пасва на съответния човек. Също така има значение и кой подход за какво се използва. В някои случаи единият е по-ефективен, в други другият. А също е възможно и съчетаването и им в едно страстно, но непоколебимо и целенасочено действие. Всичко зависи от сферата на действие. Силен гняв и хладнокръвното решение да се навреди някому например са подходящи за проклятие. Както и силните чувства и решението, че на всяка цена някой човек трябва да бъде привлечен са подходящи за любовната магия. Мисля по-надолу да опиша някои неща, които изобщо са важни и са пряко свързани с магията и чувствата. Така, че да може да се прецени, кое за кого е по-подходящо. За успеха на магията е важно алтернативното състояние на съзнанието различно от ежедневното. Целта е съзнанието да бъде освободено от праха на социума. Когато се роди малко дете неговият ум е чист. И веднага всички се захващат с огромно желание и енергия да формират този чист ум и да го превърнат в подобие на техните умове. На първо място са мама и татко, семейството, а след това социалната среда, училище, медии… Когато детето започне да опознава света около себе си то бива приучавано да възприема света по точно определен начин. Формират се не само възприятията, но и поведението. Тъй като човекът не е изолирано от социума същество то още в най-ранна детска възраст му се вменяват някои социални правила. Детето бива научавано да следва модела правилно-неправилно. Това неминуемо е свързано с усвояването на някакъв вид етични ( морални ) правила за това, кое е позволено или не, кое е добро или не. В този ранен период на формиране на съзнанието се залага базова информация за това какъв е светът, за истинност, за реалност и други такива. Когато се роди малкото дете то първоначално изцяло е изтъкано от чувства и емоции. И родителите, обществото захващайки се с възпитанието му първоначално изграждат у него рефлекси и инстинкти, които да подтискат определен вид емоции ( чувства ) и поведение, които от обществото се оценяват като деструктивни. Така с течение на времето в цялостното съзнание се формира обичайният ум, в който пребиваваме почти през целия си живот. Но паралелно с това се формира и един особен психичен конструкт, който психолозите наричат психичен цензор. Психичният цензор на практика остава извън фокуса на вниманието, а следователно и вън от ясното осъзнаване на ума. В действителност психичният цензор изпълнява много повече функции от тези, които му приписва традиционната психология. Най-общо може да се каже, че затова да възприемаме света почти еднотипно заслугата е на психичния цензор. Когато започне формирането на съзнанието в малкото дете става залагане на базова информация според действащия в момента информационен шаблон валиден за дадената епоха и култура. И по нататък в рамките на един човешки живот този информационен шаблон не се променя значително, което пък от своя страна гарантира устойчивостта на възприятията, и общоприетите порядки. Всичко, което в някаква степен не отговаря на този първоначално заложен информационен шаблон бива отхвърляно или интерпретирано в приемлив вид от психичния цензор. Това е валидно както за възприятията така и за желанията и емоциите. Например това, че болшинството хора не възприемат някои по-ефирни енергийни структури се дължи изцяло на филтрирането на постъпващата от сетивата информация от страна на психичния цензор. Същото става и с разни типове желания, които влизат в разрез с общоприетите норми за позволено или не, добро или не. Понякога част от тази несъвместима с информационния шаблон информация все пак достига до нивото на вниманието и осъзнаването макар и в някакъв орязан и изкривен вид от цензурата. И често това е съпроводено с чувство за вина или тревожност. Особено ако не е много ясно осъзнаването на промъкналата се информация силата на тези чувства, които не могат от ума да бъдат свързани рационално, с конкретни причини може да бъде доста травмираща. В магията обикновено се използват различни системи състоящи се от определен вид светоглед, комплекс то етични правила, система от вярвания. Всички тези системи по някакъв начин вписват или заобикалят някои от процесите на психичния цензор. Трябва да се има предвид, че процесите на цензура стават на несъзнавано ниво, както и повечето от процесите действащи при магията. Вербално-рационалната част от съзнанието е общо взето доминираща, но в никакъв случай не е единствената. В магията се използват някои части на съзнанието, които са повече символно-емоционални, отколкото вербално-рационални. Разбира се не може да се говори за някакво действително разделение. По-скоро към доминиращата вербално-рационална част се включват и някои не толкова активни през останалото време части на съзнанието. Това включване като цяло се изживява като някакъв по-необичаен вид съзнание. Този по-необичаен вид съзнание обикновено се характеризира с по-силно и по-ярко изживяване на чувствата, по-дълбоко и ясно осъзнаване и разбиране, изострена интуиция, по-различено възприятие за времето, а в някои случаи и за пространството. Не са изключени парадоксални преживявания, неподчиняващи се на обичайната логика. При магията залагането на информацията става в дълбоките каузални нива на вселената. Няма значение как ще бъде наречено това каузално ниво, дали квантова реалност или с някои от термините на старите магически школи. Човекът като същество е неразривно свързан със вселената. Той не е нещо отделно от нея, а е част от нея. Съзнанието и в частност човешкото също е свързано с тези дълбоки каузални нива, тоест то ги има в себе си. Важно е да се разбере обаче, че в тези нива на вселената действат закони различни от тези, с които се сблъскваме в ежедневието. Така,че преживяванията са парадоксални и нелогични от гледна точка на ежедневието. Когато се формира някакво събитие е важно залаганата информация да не е противоречива и тази информация да бъде динамична, а не статична. Тъй като тази информация идва от съзнанието тя носи характера на конкретното съзнание. Информацията, която се залага трябва да има необходимия енергиен заряд за да се прояви като реално събитие. Енергизирането се извършва или чрез поредица от еднотипни действия или чрез еднократен акт. Когато е налице поредица от повторения, всъщност първоначално заложената информация се обновява с всеки следващ акт. Тук е важно информацията като съдържание да е същата като по-рано заложената. Така на практика информацията остава една и съща, а с всеки следващ акт просто се увеличава силата на енергийния заряд. При еднократното залагане, информацията трябва да е с мощен заряд енергия. При всичко това емоциите ( чувствата ) са основният източник на енергия. На практика обаче информацията не може да бъде отделена от енергията. Затова при многократният метод е важно чувствата, емоциите, мислите да са еднакви доколкото това се отнася за информацията, която носят. А при еднократния метод е важно след акта да не бъде внасяна нова информация. По възможност се препоръчва да бъде прекъсната съзнателната връзка с формираното събитие. С други думи трябва да се забрави за него и ако енергийният заряд е бил достатъчен то ще се реализира. При залагането на информацията и при двата метода трябва да се има в предвид действието на психичния цензор. Тест той или трябва да бъде заобиколен по някакъв начин или да бъде неутрализиран чрез подходящото му вписване в системата. Тъй като при различните хора, цензурата се различава и дори при общи за всички елементи пак варира на индивидуално ниво тук не могат да се дадат някакви рецепти как да стане подобно вписване. За да се предложи някакъв подходящ начин на вписване е нужно да се познава много добре конкретният човек. А тъй като всеки познава себе си най-добре е най-добре сам човек да намери подходящият начин. При еднократният метод може първоначално да се изработи някакъв символ, който символизира събитието, което ще бъде формирано. Символа следва да се изработи с цел и намерение да бъде създадено дадено събитие. Той трябва да носи информацията за събитието в себе си, но трябва да е максимално трудно разбираем за рационалния ум в момента на енергизирането. Допустимо е също да бъде изработен предварително и енергизиран на по-късен етап, когато вече значението му е забравено от рационалния ум. Все пак в дълбините на паметта на несъзнавано ниво се знае точното значение на символа. В такъв случай той може да бъде зареден със силна емоция, която дори да е противоположна на информацията съдържаща се в символа. Важно е да се знае, че при целенасочено залагането на информация за формиране на събитие енергията се канализира чрез вниманието и вербално-рационалната част на съзнанието. Колкото символът по-малко говори нещо на ума, толкова по-малка е вероятността да бъде внесен друг елемент информация, която да нарушава действието на първоначалната. Така, че човек сам, трябва да открие, кое е по-ефективно при него. Добре е да експериментира с някакви събития, които да не са от жизнено важно значение. Нещо дребно, което няма да обърка живота му. И така да се установи, кой подход дава по-добри резултати.
 |
Супер, благодаря
Added (2022-12-04, 8:40 AM)
|
Автор: 
| |||
| |||
