|
   |
| Forum moderator: Nihil, Occult |
| Форум - Архив на Okultno.info Форум Магия Теория и общи понятия Мечката и вълкът в руската езическа традиция (Теория) |
| Мечката и вълкът в руската езическа традиция |
ПЪРВА ЧАСТ: При източните славяни има разширение на значимостта на култа към мечката в сравнение с индоевропейската традиция и свиване на култа към вълка.Култът към вълка е свързан с агресивното начало,свързан е с воините,князете и понятието "чужд".Култът към мечката е съзидателното начало,свързано с плодоносната сила,с понятието "свой" и "роден". Изучаването на славянското езичество предполага да се изследват и култовете към животните,техните най-древни форми,последващите традиции през 9-16 век,еволюцията в обредните действия през 17-21 век. Вълкът и мечката са имали сакрално значение за праиндоевропейците още през второто-третото хилядолетие пр.н.е.Тогава култът към мечката е бил по-малко значим в ритуално отношение,в сравнение с култа към вълка,който е обхващал както биологичната,така и социалната сфера:вълкът е символ на единството на цялото племе,особен социален статус,статусът на предводителството,който е бил даван на вожда на племето.Вълкът и вълчата глутница притежавали особени сакрални качества.При древните хети цар Хатхусили Първи /17в пр.н.е./ се обръща към събранието-панкус,с призив към своите воини-поданици,да бъдат едно цяло и да се обединят като вълчи род. По онези времена мечката символизирала основно плодородието в природата.В балтийската и германската традиция,а също и при източните славяни,тоест,при европейските индоевропейски народи,оказали се в сродна екологична среда на обитание,сред европейските хвойнови лесове,се наблюдава разширение на култа към мечката и частично свиване на култа към вълка,независимо,че се запазват индоевропейските основи.Иде реч не за по-голямата или малка ритуална значимост на тези животни,колкото за разграничаване на сферата на употреба на тези култове.Те започнали да отразяват два противоположни модела на битието.Първият носи в себе си активното,агресивно начало,а вторият акумулира положителната природна мощ.Култът към вълка се асоциира с притежаването на някакви свръхзнания,сила,позволяваща да бъдещ над множеството и да го управляваш.Култът към мечката въплъщава силата отвътре,почти безгранична,способна да изцелява,защитава и да влияе на самото течение на живота.Оттам и култът към вълка се свързва с воините,отряда,князете,с понятието"чужд",а култа към мечката-с плодоносната сила на земята,животните,човека,с понятието "свой" и "стопанин". Князът е сравняван с вълк в руски произведения от 12 век.Воините там са сравнени с вълци,преследващи и виещи, а на един от руските князе-Всеслав,са му приписвали и функции на върколак.Вълкът притежавал вещо знание. През 19-20 век вълкът останал един от най-митологизираните персонажи.В Полесието,при среща с вълк,призовавали душите на умрелите.Смятало се,че вълците унищожавали нечистите сили,не им давали да се плодят и играели ролята на пазители.Вярвало се,че вълците си имали свой пазител,покровител,наречен "Стопанин".Той ги храни като кучетата си с хляб.В представата за вълка като хищник,убиващ животни,присъства и мотива за жертвата.Вълкът изпълнява посреднически функции между хората и другия свят на отвъдното.Части от тялото и името на вълка били използвани с отблъскващи свойства,за агресивност,жизнена сила и здраве.За да носят повече мед пчелите,пчелният кошер се окаждал с върха на вълчи нос.Вълча опашка носели със себе си за защита от болести.Практически навсякъде ,вълкът ,пресичащ пътя на пътника в гората,предвещавал успех,щастие и благополучие.В същото време вълкът е медиатор между тоя и оня свят,между хората и нечистата сила/образа на върколака/.Определящ в образа на вълка станал признака "чужд".Затова и вълкът се съотнасял с чуждото,с онова,което идвало отвън-с жениха,с мъртвия,с предците,с ходещия покойник-вампир.Тук заслужава да споменем за коледарите и други подобни обреди,свързани с обикалянето.Вълците били наричани и коледари.Вълкът бил свързан с пресичането на границите и различни преломни периоди-смяната на старата година с нова,преходните зимни или есенни периоди.
 |
ВТОРА ЧАСТ:Името на мечката при източните славяни се е табуирало.Първоначалната индоевропейска лексема се заменила с описателно наименование заради слабостта на животното към сладкото-"медведь",което указва и за култовата значимост на този хищник в славянската общност.Монасите от Печорския манастир плашели бесовете в "образ мечи",което свидетелства за способност за превъплъщение,приписвани на мечката и намерили многочислени потвърждения във вярванията от 19 век/в представите за магьосниците,които можели да приемат мечешки облик/.Мечката имала функцията и на покровител на добитъка и всички домашни животни.В руската традиция,за да не се допусне зъл дух до конете,в конюшните окачвали меча глава.Там,в обора,провесвали и черепа,ноктите и руното на мечката,за да се плоди добитъка и да става повече.На някои места стопанинът на Еньовден вземал меча глава,отивал в двора на имота си,обикалял с нея около домашните животни и после я закопавал насред двора.
Мечката се отличава с по-голяма сила и по-голямо дълголетие от вълка.По-лесно се сближава и с човека.Ако вълкът се приема като "чужд",мечката се приема като някой от своите,който е бил превърнат в животно заради някаква постъпка и като наказание за нея.Твърдели,че ако смъкнат мечешката кожа,отдолу мечката щяла да изглежда като човек.Ловците забелязвали,че кучетата лаят по еднакъв начин,когато видят човек и мечка.По тази причина мечката не трябвало да яде хора,а хората-мечо месо.И макар,че и вълкът,и мечката живеели в гората,мечката била наричана Господар на Леса,брат на Лешак-Стопанина,докато в същото време вълците били кучетата,прислужниците на Лешак и това е довело до по-ниското положение на вълците в йерархията на горските животни. Култът към мечката символизирал плодородието на земята,гората,но се противопоставял на водната стихия:в приказките мечката побеждава и изгонва същностите,свързани с водата.Тук има още едно различие в култовете към животните.Антитезата суша-вода продължава представите за границите,за преломните моменти,а тези понятия,както отбелязахме по-горе,са свързани с вълка.За облика на мечката е присъща също брачната символика,символите на плодородието и плодовитостта.В частност това се проявява в сватбените обреди,в любовната магия,при лечението на безплодие и др.Мечката олицетворява здраве и сила,което е намерило отражение в лечителските практики.Напр.,за лечение на треска,мечката е трябвало да престъпи над болния,който пък бил положен на земята с лице обърнато към земята и то така,че звярът да го докосне по гърба с лапата си.
|
Вълк (митология)
В митологиите и религиите:В много евразийски митологии вълкът е приеман за родоначалник или за възпитателна родоначалника на племето. Освен древноримския мит за Ромул и Рем, отгледани от вълчица, съществува древноиранска легенда за вълчица, откърмила цар Кир. Вкитайска хроника от 7 в. за прадедите на тюрките, пък се разказва, че те били изтребени от враговете, освен едно момче, откърмено от вълчица, която в последствие става негова съпруга и му ражда 10 сина — основатели на тюркскитеродове. Сред азерите са запазени следи от култ към вълка (Боз Курт - сивиявълк); култ към вълка има и при башкирите — етнонимът башкорт („главен вълк“) сеотнася за огузкия клон на тюркските племена. В монголската митология е известен вълкът-прародител Борте-Чино; айну в Япония също смятат, че водят произхода си от съюза между подобно на вълк същество и богиня. В някои северноамерикански индиански племена битуват аналогични митове за произход от вълци (родовата групакагвантани от племето тлинкит, племето нутка и др.). Според Страбон дакитенаричат себе си вълци (δáοι, а Херодот казва, че всяка година неврите се превръщат във вълци. Последното се предполага, че е във връзка с годишен ритуал, свързан с намятане на вълчи кожи и поставяне на вълчи маски.Боговете Зевс и Аполон в древногръцката митология са почитани и с епитета „Ликейски“, т. е. „вълчи“. Шлем и яка, изобразяващи вълк на индианското племе тлинкит. Музей на Америките,Мадрид. Представите за превръщането на човек във вълк са много стари и разпространени. Според тюрките всеки шаман може да се превърне във вълк. Известни са славянските вярвания за хора-превъплъщенци, които могат да се превръщат във вълци — т. нар.върколаци. Подобни вярвания са известни и сред балтийските народи (вилктаки -при литовците) и Западна Европа. Известно е сведението на кремонския епископЛиутпранд за Боян Магьосника, син на Симеон, който се „изучил в правенето на магия до там, че можел изведнъж да се превръща във вълк, както и в най-различни други зверове“. Днес образът на върколака е широко експлоатиран от литературата,киноидустрията и масовата култура изобщо. В индоевропейската традиция образът на вълкът се разглежда главно като свързан с воините. Троянецът Долон ходи наметнат с кожа от сив вълк, което според някои изследователи има в основата си ритуал, при който воините се преобличат кътовълци. Вълкът има важна роля в култа на римския бог на войната Марс, в скандинавската митология спътници на върховния бог и бог на войната Один са вълците Гери и Фреки, наричани негови „кучета“; в една от сагите берсерките санаричани „ulfhedinn“ или „вълчи кожи“. Едно от прозвищата на Бхима, герой-воинот древноиндийския епос „Махабхарата“, е Врикодара - „имащ вълчи корем“, апрякорът на грузинския цар Вахтанг І Горгослани, означава „вълкоглав“. Представите за вълка и особено за вълчата глутница като единна воинска дружинаса разпространени и сред хетите — техният цар Хатусилис І се обръща към войскатаси с „род на вълка“. Подобни представи са известни и сред сваните в Кавказ. Повреме на атака тюркските воини имитират вълчи вой, с цел да сплашат врага.Сред някои славянски народи съществува представа за вълка като унищожител надемони. Така например украинците вярват, че ако гръмотевицата и вълка неунищожават дяволите, те ще станат толкова много, че няма да се вижда земята.Подобно вярване има и сред германците, а руските казаци вярват, че Господзаповядал на вълка да изтребва дяволите.Същевременно във вярванията вълкът е приеман и като особено опасно, демоничноживотно, символизиращо злите, заплашващи хората, сили. Типичен пример за това евълкът Фенрир в скандинавската митология, в която има още два чудовищни вълка -Скол и Хати, преследващи слънцето и луната. Етруският бог Аита, владетел нацарството на мъртвите, е изобразяван с „шапка“, направена от вълча глава. Срединуитите е разпространена представа за чудовищния вълк Амарок, а в митовете наиндианците алгонкини се разказва за вълк, брат на културния герой и трикстерМанабозо, който става владетел на царството на мъртвите.С вълци са сравнявани и поставените извън закона и извършилите особено тежкипрестъпления спрямо обществото хора. Примери за това са древногръцкият първи царна Аркадия Ликаон (името му означава „човек-вълк“), тракийката Харпалика(„граблива вълчица“) и др. В Древна Гърция престъпниците могат да намерятсигурно убежище в храма на Зевс Ликейски. На скандинавския Один са принасяни вжертва хора, „станали вълци“, т. е. извършили много тежки престъпления. В древна Исландия съществува специалния юридически термин „мордварг“, съставен от думите„убийство“ и „вълк“. С него са обозначавани убийците, които убиват беззащитни хора след настъпването на тъмнината и впоследствие се опитват да прикриятпрестъплението си.Християнството определя вълка като символ на дявола (Августин Блажени пише: „Койе вълкът, ако не дяволът?“[1]) и най-вече на еретиците. Апостол Павел сравняваеретиците с „люти вълци“ (Деяния 20:29), подобни сравнения използват и св.Климент Охридски[2], Презвитер Козма и др.На по-късен етап вълкът преминава в европейския приказен фолклор катоотрицателен, често леко глуповат герой.Вълкът в българските народни вярвания:В българските народни вярвания вълкът традиционно принадлежи към нечистите сили,асоциира се с дявола, смъртта и зимата. Според българските дуалистични легенди от средновековната апокрифна книжнина, вълкът е създаден от дявола, а кучето от Господ. Има обаче и запазени вярвания, че той е най-големият враг на вампири, дяволи,устрели и други свръхестествени злотворни същества. В същите тези апокрифнилегенди се разказва, че сътворения от дявола вълк, съживен по божие повеление,се нахвърля върху твореца си, който оттогава е куц. Подобен мотив се среща и влегенди и приказки от Пирдопско, Самоковско, Охридско и Велешко. Когато сеспоменават дявол или вампир, обикновено се добавя: "Вълците ги яли", а в редицабаяния болестта е заплашвана с вълк. Интересно е и вярването от Врачанско,Ловешко, Царибродско и др., че ако най-напред в кошара се промъкне вълк и отнесеовца, това е на добро: овцете ще са плодовити и млекодайни.Въпреки това основните вярвания на българите, отнасящи се до вълка, са свързанис представата за него като опасно животно. Вярва се, че е толкова лаком, че можеда унищожи наведнъж цяло стадо и затова, според вярването, Бог е направил така,че устата на вълка не е отворена винаги. мята се, че в някои дни и часове челюстите му са „заключени“ и през това време той нищо не може да направи наживотните, дори да влезе в стадото между тях. Според поверията вълчицата ражда само веднъж в живота си. Някъде се вярва, че тяражда толкова вълчета, колкото са седмиците от Коледа до Месни заговезни и затова, когато този период е малък (т. е. Великден се пада рано, през март),хората са много доволни. В Странджа се вярва, че вълците „се зачеват въввеликата събота без изключение“, а се раждат. В митологията на много народи в Европа и Северна Америка образът на вълка е символ на предводителя на бойната дружина или на родоначалника на племето. Той еи знакът на бога на войната. При индианците вълкът олицетворява света на мъртвите, а за римляните и египтяните той е символ на доблест. Вълците са били хищници-съперници на ранния човек и символизират дивост,лукавство, жестокост и дори зло, но заради поведението им, близко до това наловните кучета, вълците са свързвани и с лоялност, смелост, вярност и победа. Тенденцията да ловуват на здрачаване и през нощта и да си комуникират чрез вой нощем в много случаи допринася те да бъдат асоциирани с духове или сенчестия свят, променящи формата си и отмъстителни или зли духове. Те символизират страха от нощта, тъмнината и дори имат демонична принадлежност. В келтската митология слънцето е погълнато от вълк. В нордическите митове,гигантският вълк Фенрир е в основата на апокалиптичния край на Асгард, домът навикингските богове, символ на хаоса, който поглъща слънцето в края на света. В китайските вярвания вълкът отново е представен като ненаситен и е символ наразврат. Има няколко митове за вълци в Индия, сред които един, в който Генгиш Кан произлиза от вълк. В същото време в нордическата легенда вълкът е свещеното животно на Один, кактои на бог Аполон в Древна Гърция. В Древен Рим вълкът бил дълбоко почитан, зарадилегендата за Ромул и Рем – основателите на Рим, които бозали от вълчица, следкато били изоставени. Римският бог на войната Марс е имал за свещено животно вълка и ако преди битка видели вълк, това било знак за победа. В Северна Америка вълкът често е свързван с образа на учител, който направлява шаманите и е символ на танцьорите. Той е отъждествяван със създателя. В ранното християнство, възприемането на Исус като Божия пастир, който пазистадото си, Вярващите, от хищници, превръща вълка в символ на Сатаната. Според много вярвания вълците са най-висшото животно в духовен план. Те представляват учителите и пазителите на баланса в природата. Според цвета им,вълците предават различни уроци и обменят различни енергии с тези, над които бдят и които съпътстват. Оцветяването се използва като означение на духовнакласификация по една основна причина – енергия. Всяка енергия съдържа няколко свойства или характерни черти. Има звук, който може да бъде записан, енергийнониво, което може да бъде премерено и цвят, който може да бъде фотографиран.Свързването на енергия или цел с даден предмет или разграничаването на на животните по окраската им, не е нова концепция. Тя е от древни времена. Във вълчето общество всяка порода споделя много обща енергия, но познаването наспецифичните енергии за индивидите също е полезно за ползването на вълча магия. Белият Вълк Известни като фантоми, белите вълци живеят в духовните и физическите измеренияедновременно. Те предават уроци, които помагат да се поддържа баланса междудвата живота. Помагат ни да учим как да изграждаме мостове между двата свята, зада научим скритата цел и последиците в нашия живот. Кафявият вълк Тези вълци преподават уроците на здравето и лечителството. Как да се използватсилите на природата в съответствие със земното познание по медицина, за да сепостигне баланс между връзките разум/тяло/дух. Към тях спадат червените и златистите вълци. Сивият вълк Скритите уроци, достигащи през воала на зрението до царството на духа. Сивият вълк е учител за духовните връзки и общуванията. Как можем да балансираме пътя си с информация от духовните ни учители и водачи. Черният вълк Учителите за физическото. Черният вълк ни помага да балансираме физическата природа, желанията и изразите в ежедневието ни. Те ни държат фокусирани върху задачите на този план на съществуване, където нашите духовни уроци ни помагат да се развиваме по пътя на избрания от нас духовен път.
|
| |
Вълкът е едно от най-митологизираните,загадъчни и нееднозначни животни в магията.Той винаги се е асоциирал със света на магията.В езическа Русия вълкът бил свързан с жреческото съсловие.Вълкът е същество свръхестествено,близко до света на духовете и на боговете,а в народните поверия му отреждали ролята на ясновидец.В руските приказки,ако не е всезнаещ,вълкът е поне мъдър.Той наставлява както другите животни,така и хората.От вълка се боят и му се възхищават,за чукчите-еленовъди той е свръхестествено създание.Те се бояли да убиват вълци,защото вярвали,че другите вълци ще дойдат и ще отмъстят,като изтребят всички елени.Вълчите черепи се съхранявали заедно с други свещени предмети.Страхът от вълка бил толкова огромен,че когато влизали в гората,селяните четели разни заклинания,които да ги пазят от зли зверове и за да не ги срещат вълци.При среща с вълк се стараели да мълчат и даже да не дишат,нерядко се престрували и на мъртви.Друг път се кланяли,като заставали на колене пред вълка,приветствали го и го молели да ги "помилва".Вълкът често се използва като символ на някои окултни братства,а и самите неофити нерядко се наричат "вълци".
Битува поверието,че някои магьосници и вещици можели да се обръщат на вълци.Това породило цял раздел в магията.Гърците и скитите според Херодот разказвали за народ,наречен неври/на територията на днешна Беларус/-чародеи,които всяка година за по няколко дни се превръщали във вълци,а после отново си връщали човешкия облик.Външно,като хора,те били особено очарователни и можели лесно да прилъжат по тази причина обикновените хора. В езическата традиция покровител на вълците бил слънчевия бог Дажбог,аналогичен на гръцкия Аполон Ликейски,а също и богиня Лада,която отговаряла за земята и плодородието,аналогична на Лето в Древна Гърция,която се превръщала във вълчица.
|
В Историите с ритуалите за превъплъщение датират от дълбока древност.Не е известно кога точно са възникнали,но са послужили като основа за създаване на легенди за върколаците.В началото на август всяка година има Нощ на Червената Луна.През тази нощ всички нечисти сили се активизират и сенките влизат в света на хората.През тази нощ Луната добива огнено-червен цвят.В полунощ магьосникът влизал в гората и провеждал ритуала "Вълк",тодествявал тоест до такава степен се отъждествявал с животното,че започвал да вижда и да чувства като вълк.В такова състояние той блуждаел из гората,ловувал и наблюдавал,а при изгрев слънце естеството на вълка напускало тялото на човека.Тогава и Магът си тръгвал от гората,зареден с вълчи сили за цялата следваща година.
Хорт/вълк/ и бер/мечка/ са най-почитаните сред славяните животни.Според легендата,Дяволът изваял от глина вълка,но не можал да му вдъхне живот.Бог обаче му дал живот и оживелия Хорт захапал Дявола за крака.Митът за мечката гласи,че Бер бил човек,обърнат от Боговете в звяр,защото убил родителите си.Най-древното име на мечока-"бер",произлиза т славянската дума "берлога"/бърлога/.По подобен начин и германците наричат мечката.Градовете Берлин и Берн носят мечешки имена.В славянската митология Хорт-вълкът,е слънчевият вълк,носител на доблест и символ на славянските воини. На вълка е присъща функцията на посредник между този и онзи свят,между хората и нечистите сили.Ловейки животни,вълкът действа не по своя,а по Божия воля-съществувало поверие,че зъбите на вълка му били дадени лично от Бог Перун.Похищението от страна на вълка на домашни животни се считало за късмет за стопанина и се смятало за жертва към Боговете.По заповед на Боговете вълците убивали нечистите сили,за да не се плодят те толкова много на земята.Вълкът сам може да бъде митологичен персонаж-чрез легендите за върколаците и магьосниците,които се превръщали във вълци.В легендите вълците се подчиняват на Лешак-покровителят на горите,той се грижи за тях и ги храни,дава им хляб,а самият той приема образа на бял вълк. Често се споменава и думата "берсерк".В дословен превод тя означава "меча кожа" или човек в меча кожа.Наложило се е някакво мнение,че берсеркът е все едно психопат с оръжие в ръката.Въпреки това,тези воини били воинския елит в армията.Те първи се хвърляли в боя.Редом до тях се биели улфхеднарите-това били воините,облечени с вълчи кожи,които въплъщавали в себе си вълка. За да станел берсерк,воинът трябвало да убие с голи ръце мечка,а за да стане улфхеднар-да убие вълк по същия начин.Освен това,воинът трябвало да пие от кръвта на убитото животно и да изяде суровото му сърце,за да придобие силата и храбростта на мечката или на вълка.Това обяснява защо берсерките не са били толкова много и защо хората така са се бояли от тях.Вълк също не било лесно да се убие с голи ръце,защото вълците живеят в глутница,която се защитава взаимно. Историците свидетелстват за животинска бесноватост у хората,като те наподобявали движенията на мечката и вълка,не само по време на бой,но така също при изпълнението на ритуално-магически церемонии,проявяващи се в крайна агресивност,липса на усещане за болка и неспособност да се контролира собственото поведение.Берсеркът е някой,който се е въплътил в мечка,а не точно облечен с меча кожа.Мечата кожа в случая е само атрибут,който подпомага действията на магьосника в превръщането. Родствената връзка м-у воинът-мечка и воинът-вълк е толкова близка,че често са употребявали названията им като синоними.Според сагите улфхеднарите и берсерките обикновено действали самостоятелно,но понякога се събирали в групи,подобни на вълчи глутници.Говори се за тяхната жестокост,отсъствието на морални норми за поведение/ и пристрастие към оргиите.Така че преданията за върколаците са напълно правдоподобни от тази гледна точка. Историците съобщават също,че в Древната Рус е имало братство на берсерките.В старата Русия ги наричали също и върколаци.Такъв върколак бил княз Святослав Велики или Храбри,който в бой винаги вървял пред войската си.Негови противници са били волжските българи,хазарите,азерите,византийците,но никой не успял да го победи.За съжаление,след като Русия била християнизирана,тайнственото древно изкуство на върколаците било не само отчасти забравено,но и опорочено.Смелите воини-вълци и мечки били отъждествявани от християните с вампири и върколаци,защото владеели дарбата да четат мислите на хората,били жестоки и знаели магическия акт да постигнат невидимост.Тези магически тайни се пазели ревниво и можело да се отккрият начини за разгадаването им само при внимателен прочит на приказките,някои индо-европейски сказания и митовете на пеласгите. Счита се,че за да се превърнел във върколак,магьосникът трябвало да произнесе определено заклинание и да се претъркаля през пън .При обряда се ползвал особен пояс и също някои руни,като от типа на руната "Наутиз"-те били гаранция,че той после отново ще възвърне човешкия си облик.Руната Наутиз защитава от въздействието на чужда магия и все пак,подпомага сдържането на емоциите до определено ниво. Най-знаменитият от руските върколаци бил княз Святослав Велики/Храбри/-при най-жестока сеч се сражавал първи и винаги излизал невредим от боя.Провел целият си живот във войни.Покровител на руските върколаци бил Бог Велес.Главното му свещено животно било мечката.Близо до днешния град Ярославъл се намирало в гората светилището на Велес.Велес приличал на вълк,на корема му било изписано куче,а на гърба с руни била начертана думата "вулф"-в Германия и при западните славяни така наричали вълка.На този тотем се покланяли воините-върколаци. И сега има хора,които предават тези тайни знания,но те се броят на пръстите на едната ръка.Ликантропията предизвиква промяна в съзнанието на човека и се активизира при силни емоции,психически преживявания и др.подобни.Човек започва да проявява животински реакции и те довеждат и до физически промени.Това изисква сериозна предварителна магическа подготовка.Следва да помним,че ведизмът не е никаква религия,а произлиза от знанието/ведаю-знам/.В случая с върколаците не никне козина върху онзи,който използва ритуалите,а той постига съответното емоционално състояние,присъщо на даденото животно,пребивава в състояние на силен афект,който увеличава физическата му сила неимоверно,изострят се зрението и слуха му,понижава се прага на болката,развива се нечовешка издържливост.
|
Автор: 
| |||
| |||
