|
|
Forum moderator: Nihil, Occult |
Форум - Архив на Okultno.info Форум Магия Теория и общи понятия ЗА ГОСПОДА И ЛЕЕНЕТО НА КУРШУМ Или КАК РАБОТИ МАГИЯТА |
ЗА ГОСПОДА И ЛЕЕНЕТО НА КУРШУМ Или КАК РАБОТИ МАГИЯТА |
Ходя нагоре надолу по българската земя и търся моите баби – онези вещите. Та ще ви разкажа една история.
Бях при баба Роза в едно село, в Еленския балкан. Тя лее куршум. Отдавна се знаем, но този път останах една седмица. Трябваше да довършим една работа и да се дипломирам :-). Когато пристигнах пред дома й имаше поне 5 коли и още 6-7 човека на опашка, чакаха. Беше приказен зимен ден. Разговорихме се, взехме си кафе. Оказа се, че чакат: една лекарка – гинеколог, двама студенти, две майки (учителки в детска градина) с децата си, един собственик на строителна фирма от София, местен старец (бивш общински съветник) и още няколко съвременни и интелигентни хора. Като ги патах, всички говореха едно: - Опитахме с лекари, не става. Други вече бяха идвали и бяха разбрали, че куршума „работи” и идваха отново. Трети бяха изпратени от някой. Помня, че когато питах баба Роза за какво лее куршум, тя ми отговори – за здраве. А пък аз никак не обичам ей така някой като ми каже и настоявах. Та тя ми отговори че лее за тумори, за уплах, за зачеване, за мъка на сърцето, за камъни в жлъчката, за зли очи, за самочувствие (тя го нарича „да си станеш милна”) и какво ли още не. Та това е все за здраве! Какво представлява леенето на куршум няма да разказвам. Можете да си прочете в Гугъл, а със сигурност някои от вас са ходили. Ще ви кажа, че това е едно особено съчетание между Дарба и занаятлък. На занаята можеш да се научиш, но Дарбата трябва да я имаш. И разбира се е въпрос на грамотност и „коефициент на духовност” . Това е като коефициента на интелигентност, но засяга нивото на осъзнаване. В нашия случай към законите на Природата – към Магията. И пак повтарям: МАГИЯТА Е ИЗКУСТВОТО ДА ВЛИЯЕШ НА ЧОВЕШКОТО ПОДСЪЗНАНИЕ И ОКОЛНАТА СРЕДА ЧРЕЗ СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ! Един следобед докато си „работехме” с баба Рада, вътре имаше една млада жена „пациентка”, навън се вдигна страшна олелия. Вратата се отвори с трясък и влетя един мъж на средна възраст, който крещеше АНАТЕМА и нареждаше: - Проклета да си, развали хората....Не ви ли е срам, бре, очи нямате ли....Тая вещица ви е омагьосала всичките....В ада ще се пържиш.... и всякакви други страшни неща. Хората навън се посмутиха, посбутаха се. Баба Роза не трепна. Викна двамата си сина и те изведоха разпенения мъж. После взе една метла и мълчаливо премете. Сложи метлата напряко на вратата и се върна. Погледна жената в очите и я попита: - Ти как мислиш, вещица ли съм? - Стига де, бабо Розе – притесни се жената – ако мислех, че ще ми правиш магия, щях ли да дойда? - Тъй. Ами сбъркала си. Щото куршума си е чиста магия. - Ама...как...ти нали за здраве...нали ти ми оправи гърдите... – жената направо се разтрепера. - Викаш оправила съм те. Я сега да ме чуеш ясно. С магия си оправена! - Ама как....ти нали...тука има икони...и ти се кръстиш ... - Има икони, ама има и куршум, и метла, и камък . И за да хване и за да знам, че ще те оправя, казвам истината. И ти казвам, че е магия.Ти какво мислиш, че прави попа като чете за здраве. Същото! - Бабо Розе, недей, попа е свят човек, той не прави магии...той нали с Господа... - С Господа викаш. Онзи дето ходи с един тефтер и записва кой крив , кой прав. Кой да се награди, кой да се накаже. И попа говорел от негово име. Слушай сега аз да ти кажа за Господа: Ти си Господ. И аз. И куршума. И камъка. И земята. И когато Господа в тебе чуе гласа на Господа в Останалото, всичко се оправя! Такива като мен правят Гласовете да се чуват един друг. И това е Магия! - Хората знаят, че Магията е нещо лошо. – тихичко каза жената - Знаят?! Нищо не знаят. Знаят само тия, дето мислят и питат. На другите акъла им е в мъгла. ....Хайде сега да си вървиш. - Ама аз искам да остана. – изведнъж отсече жената. В стаята стана тихо. Баба Роза стана и ни обърна гръб. Загледа се през прозореца, в хората, които чакаха. - Върви си. Ела утре. Жената стана , позамота се, кимна ми и излезе. Останахме двете. Печката бумтеше. - Църквата раздели хората – продума баба Роза. – Тя им каза кой Господ е правилния. Тя им каза кое добро е право добро...Тя им каза , че правото добро се извършва само в името на нейния Господ............................Върви си и ти...Кажи на хората да дойдат утре. Станах, душата ме болеше. - Бабо Роза, мислила ли си да спреш? Тя се обърна рязко. - Никога! Всеки трябва да си гледа неговата работа. Някой трябва да върши добро за хората и в тяхно име. И да знае да гледа в душите им. Излязох. Навън, докато говорех с хората, едно от децата ме дръпна : - Ама баба Роза наистина ли е вещица? - Да! – отвърнах - Еха! Мамо, нали ще дойдем пак – блестяха очите на момиченцето. Тръгнах си. Беше приказен зимен ден.... ============================= Rozmari De Meo
|
| |||
| |||