Автор: Agena » понеделник, 2015-12-28, 0:11 AM » Пост # 1
Най-величествената,но и най-малко известната спекулация на Питагор представляват размислите за сидеричните хармонии.Казват,че от всички хора само Питагор чувал музиката на сферите.Халдеите били първите,които осъзнали,че небесните тела изпълняват космически химн по време на тяхното движение на небето.Йов е описал "времето,когато звездите на утринното небе пеят заедно",но толкова малко е останало от теорията на небесната музика на Питагор,че са възможни само слаби опити да се приближим до неговите мисли относно този предмет.Питагор разглеждал Вселената като грамаден инструмент с една струна,прикрепена в горния си край към Абсолютния Дух,а с долния-към Абсолютната Материя.С други думи,струна,опъната между небето и земята.Според едни авторитети,Питагор разделил Вселената на 9 части,а според други-на 12.Първата сфера била сферата на неподвижните звезди,която била обитание за безсмъртните.От втората до 12-та поред били сферите на Сатурн,Юпитер,Марс,Слънцето,Венера,Меркурий,Луната,огън,въздух,вода и земя.Питагорейците давали имена на различните ноти от диатоничната скала,изхождайки от скоростта и величината на планетарните тела.Всяка от тези гигантски сфери,реейки се през безкрайното пространство,издава звук с определен тон.Тези тонове са манифестация на Божествения ред и движение.Сатурн,като най-далечната планета,издавал най-ниския звук,а Луната-като най-близка,най-високия.Много древни инструменти имат 7 струни и според преданието,Питагор добавил към лирата осма струна.7-те струни винаги са се съотнасяли със 7-те органа от човешкото тяло и със 7-те планети.Първите небеса произнасят свещения звук А-Алфа,вторите небеса-свещения звук Е-Епсилон,третите-Н-Ета,четвъртите -I-Йота,Петите-О-Омикрон,Шестите-y-Ипсилон,седмите-свещената гласна Л-Омега.Когато 7-те небеса пеят заедно,те произвеждат пълна хармония.При създаването на своите храмове древните жреци демонстрирали най-висше знание на принципите,лежащи в основата на феномена на вибрацията.Ритуалите на Мистериите включвали специални речеви ефекти при произнасяне на фразите и за тази цел се изграждали специални звукови зали.Думите,които се прошепвали в тези зали,изпълвали с грохот и цялата сграда.Даже дървото и камъкът,които се ползвали за строителството на тези храмове,били така пропити от звуковите вибрации на религиозните церемонии,че при удар върху тях възпроизвеждали звуците,които звучели по време на ритуалите.Всеки елемент в Природата си има свой нотен ключ.Ако тези елементи се комбинират в сложна структура,резултат от която се явява струната,то зазвучи ли тя,ще се разпадне на съставните си части.По подобен начин,всеки човек има свой ключ,който зазвучи ли ,човекът ще бъде унищожен.Алегорията за Йерихонските стени,разрушени от тръбите израилеви,несъмнено е опит да се установи тайното значение на индивидуалните ключове и вибрации
