|
   |
| Forum moderator: Nihil, Occult |
| Форум - Архив на Okultno.info Форум Магия Теория и общи понятия Ибн Араби за въображаемите същности (Теория) |
| Ибн Араби за въображаемите същности |
Сред множеството стихотворения на Ибн Араби,влизащи в "Откровения от Мека"/Футухат Ал Макийа/,виждаме следните редове,описващи срещата на автора с въплътилите се духовни същности:
"Един ми се яви на земята, друг-във въздуха. Един се явяваше себе си,където не съм бил,друг се явяваше на небесата. Те ми даваха знание на мен,аз-на тях. И при това ние не бяхме еднакви. Макар формата на битието ми да бе неизменна,а те-неспособни да се запазят от промени. Те приемат всякакви форми,така както водата приема цвета на чашата."/Футухат 17.55/ Духовните същности се въплъщават посредством творческо въображение.За да разберем в какво се състои въплъщението,нужно е ясно разбиране за свойството на въображението,чиято най-известна особеност е неопределеността.По този път въображението избягва логиката "или-или". Във Вселената има три основни свята.Най-висшият,горен свят,е света на елементарните,неразложими на съставни части духовни същности,които са самият живот,разум и сияние.Низшият,долен свят е светът на неодушевените и сложни /състоящи се от части/ физически тела.Средната област е въображаемия свят,чиито обитатели са едновременно елементарни и сложни.Те са родствени и на духовните същности,и на физическите обекти,което прави възможна взаимовръзката между двата свята. Главните герои в тази драма са духът и тялото.Те не следва да се възприемат като нещо отделно и независимо едно от друго.Двете понятия указват как се съотнасят взаимоопределени направления на развитието в битието,или божествените качества,отразяващи се в сътворените светове.Духът и тялото са свързани с цял ред от свойства и да се спусне между тях непроницаема завеса е невъзможно.Само по себе си,обсъждането на въображението навежда вниманието ни на този факт,че свойствата на духа и тялото,изглеждащи на пръв поглед различни,са взаимнопроникващи се и се смесват.Между тях не може да има непреодолими различия,освен в случаите,когато Бог,като Абсолютна реалност,се противопоставя на Космоса като такъв,който не обладава в себе си съществуването.В множество светове,които съществуват благодарение на дъха на Всемилостивия,различията между нещата са само условни. Въображаемият свят позволява на духовните същности да се въплътят ,а на телата -да се одухотворят.На ниво Микрокосмос разумът ни одухотворява обектите от външния свят,като просто ги възприема.Одухотворената природа на тези обекти се проявява в света на сънищата.В съновиденията ние осъзнаваме чувствените обекти,пренесени от нас от външния свят в някаква нереална страна,лежаща между неодушевената материя на света на вещите и живата,светеща субстанция на духа. Пет чувства съхраняват активността си и в творческото въображение. "Същността на въображението се състои в това,че то облича в чувствено-възприемчива форма всичко,което се реализира извън него."/Футухат 2-3.75.34/ Петте чувства,чрез които се възприема светът на въображението,не съответстват точно на чувствата в материалния свят."Окото на чувственото възприятие",което гледа по време на бодърстване и "окото на въображението",което наблюдава по време на сън.Окото на въображението може да наблюдава и по време на бодърстване/Футухат 1-305.3/.Този,който изпитва свалянето на завесата в състояние на бодърстване вижда онова,което вижда обикновения човек в съня си.И снелият,и неснелият завесата възприемат въображаемите обекти/мотахайалат/Такива обекти не са в чист вид нито чувствени,нито духовни.
 |
РАЗЛИЧАВАНЕ НА ВЪОБРАЖАЕМИТЕ РЕАЛНОСТИ:
Не е лесно да се определи разликата между въображаемите обекти и обектите на чувственото възприятие.Някои хора утвърждават,че са имали опитности с видения на светлоносни същности и огнени духовни същности/ангели и джинове/.И окото на въображението,и това на чувственото възприятие действат чрез зрението,а това,да се различават двата способа е тънко изкуство/Футухат 1.305-10/.Даже съратниците на Мохамед,вкл.Умар,не успели да разпознаят Джабраил,когато последният приел образа на бедуин,явил се на Пророка и разговарял с него.И Дева Мария-едно от най-безупречните човешки същества,не разпознала Джабраил по време на Баговещението,когато той приел пред нея облика на съвършен човек.Шейхът се опира на тези събития,когато трябва да обясни сложността на различаването на двата способа на възприятие.Не всички присъстващи при въплъщението на обектите от света на въображението разбират,че виждат въображаеми тела.Те не ги различават от реалните,по тяхно мнение,тела.Затова и сподвижниците не рзпознават Джабраил,приел образа на бедуин.Те не знаели,че бедуинът е въображаемо тяло и не се съмнявали,че виждат бедуин до момента,в който Пророкът им казал,че това е Джабраил.Такава била и ситуацията с Мария-не разпознала Джабраил,защото нямала знак,чрез който да разпознае въплътилата се духовна същност. Този знак/алдма/ е основополагащ,за да се различи природата на въображаемите явления.Без да имат знакът,хората не могат да различават въображаемите духовни същности от явленията на самия Бог.Ако нямат знакът,а са снели завесата,хората възприемат божествени атрибути и духовни свойства еднакво.Има три вида духовни същности,проявяващи се във въображаема форма-ангели,джинове,човешки същества.Неотличими са ,ако нямаш знакът. Често се употребява терминът "знак" във връзка с хадиса,описващ превъплъщението на Бог в Деня на възкресението.Бог се открива пред различни групи от хора,но те упорито го отхвърлят,докато той не приеме форма,съдържаща разбираем за тях знак.Този знак е "формата на вярата им в Бог". Бог желае да избави Душата от всичко друго,освен от Себе си,за да не обича тя нищо друго.Затова Той се разкрива на душата в материална форма,давайки й знак,който тя не може да отхвърли.Този знак се нарича "несъмнено знание".Душата разбира,че Бог е тази форма.Прекланя се пред формата в духовната и телесната природа.Когато Бог овладее душата,Той я учи ,че вторичните причини трябва да влияят на природата й и дава на душата знак,за да Го разпознае.Той се разкрива в този знак във всички вторични причини без изключение.Душата Го разпознава и обича вторичните причини не заради тях самите,а заради Него.Търсещите духовното могат да бъдат въведени в заблуда от видения,докато Бог не им даде знак.Това касае и новаците,и опитните.
|
Даже през времето на духовен възход/мирадж/,когато странникът преминава през невидими дветове като Пророка,той може да бъде излъган от демони /талбис/ и зли джинове/марада/.Много суфити са излъгани така.Даже Ал-Газали е считал,че човек може да се излъже сам в света на елементите-ако Търсещият излезе извън пределите на този свят,вратата на Рая е отворена за него и демоните не могат да го заблудят.Шейхът не е съгласен с това-съгласен е с Газали,но само ако мираджа протича и телесно,и духовно,както е станало с Посланика на Бога.В други случаи,възходът е само в ума,без присъщото за смъртта разделение на душата и тялото,но чрез разтваряне/фана/ или ако човек има видение,докато в това време тялото си остава на място.Търсещият може да отсъства от тялото си чрез фана или да присъства в тялото чрез силата,която има.В тези случаи заблудата е неизбежна,ако дирещият няма Божествен знак,установен между него и Бог.В противен случай,дори и да е благочестив,си признава,че му се видяло нещо,което не може да си обясни точно.
Шейхът имал знак за различаване.Винаги знаел кога окото на въображението му вижда Бог,ангел,джин или човешко същество.Обикновените хора не различават.Под обикновени хора/ал амма/ се има предвид не хора от улицата,а болшинството адепти-суфи,изпитали снемането на завесата. Снемането на завесата е ненадежден източник на знания до момента,в който хората са неспособни да възприемат знаците и по тях да различават истинната природа на опита си.Снемането на завесата трябва да се очисти от телесното,докато човек не получи знание за същността,която приема формата.Никой,освен пророците,не знае кой или какво му се явява при среща. Сатана и джиновете му са заинтересувани да заблуждават хората.Да са проводници им е космическа функция.Вследствие на заблудата човек се оказва в състояние на отдалеченост от Бога и ТОВА Е НАЙ-КРАТКОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА АДА.Следвайки пък проводника,е по-близо до Бог и се оказва в Рая.Джиновете си играят с мисловните способности на някои хора,като ги заставят да мислят,че те получават особено знание.Така демоните ги объркват,за да не намерят верния път.Има начин,за да се разбере идва ли знанието за невидимото от джиновете или не-джиновете знаят за Бог по-малко от всички същества в природния свят.Те разказват за ставащите събития,за това какво се случва във Вселената,защото тайно подслушват Висшето събрание.Техният спътник/човекът/ мисли,че Бог го е почел.Най-много,това,което човек може да научи от помагащите джинове са знания за растенията,камъните,имената и буквите-науката симия.Човек не получава от джиновете нищо,освен знания,осъждани от религията.Този човек е искрен,но ако го попитате за Божественото,си няма и представа.
|
РАЗНООБРАЗИЕ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА ВЪВ ВЪОБРАЖАЕМИЯ СВЯТ
Шейхът описва собственото си възприятие.Дава визионерски описания и ги класифицира по 4 признака: 1.Състоянието на субекта,наблюдаващ видението. 2.Природата на въображаемия обект. 3.Формата,в която се облича обекта. 4.Космическото местоположение на въплъщението. За наблюдаващия субект Ибн Араби прави разлика между виденията,с които се сблъсква в състояние на бодърстване и в други състояния на съзнанието.Виденията при бодърстване са 2 типа,в зависимост от състоянието на съзнанието: -човек може да спи и да възприеме въображаеми реалности по време на сън; -може да бъде обхванат от духовно състояние,отсъствие/хал/ или изчезване/фана/,които разкъсват връзката му със света на чувствените възприятия. Има 4 същности,свързани с въображението-Бог,ангели/лъчезарни духове/,джинове/огнени духове/ и хора. Възприеманите обекти приемат каквито им е угодно форми с единствената уговорка,че формата трябва да се приеме от органите и чувствата като някакво въображаемо явление. От 4-те признака най-трудно се разпознава космическото местоположение на видението."Местоположение"-светът,в който става въплъщението.Да се различат Макро- и Микрокосмосът на въображението-"Въображение отвъд Предела" и "Въображение на Съприкосновението".Разделя двата свята,но не прокарва рязка граница между тях.Разликата помежду им се дължи на това кое око възприема въображаемото явление.Същностите,възприемани с окото на чувственото възприятие,биха се намирали извън това място,в света на въображението,отвъд Предела,докато същностите,възприемани с окото на въображението,биха били на това място,в света на въображението и съприкосновението. Прави се разлика между действията на магьосниците,чрез науката симия и опита на другарите на Бога.Чрез симията магьосникът може да те нахрани,но няма да се наситиш.При другарите на Бога-ако ядеш,ще се наситиш.Ако там получиш храна,злато и др.,то те ще останат при теб,без да променят формата си.
|
ВЪОБРАЖАЕМИТЕ ХОРА
Природата на въображаемата същност и формата,в която тя се въплътява,се явява човешка.Състоянието на наблюдателя не е описано много ясно.Често въображаемите явления при Шейх Ибн Араби ставали при сънуване.Тези събития се виждат и при сън,и при бодърстване.В три случая Шейхът е бодърствал безусловно и това се отнася и към външния свят.В първия случай при въплъщението са присъствали хора,но не са видели явлението.Във втория не е ясно видели ли са го или не.В третия видението е било възприето от поне още един човек.Във втория и третия случай се описват срещи с хора,които са живели в минали столетия. Следното явление се отнася към 590/1194г.Шейхът виждал формата до момента,в който не откъснал очи от видението."В Севиля,след молитвата,бях в джамията Ал Адиса.Няко разказваше за велик човек,живущ в Хорасан.Разказвачът го описа точно и аз забелязах недалеч човек,който другите не виждаха.Той ми рече,че е този,за когото се разказва.Помолих разказвачът да каже може ли да го опише и той потвърди.Обрисувах пълната физическа характеристика на човека и събеседникът ми бе изумен.Пита ме виждал ли съм човека.Отвърнах му,че човекът е точно срещу мен.Той беше срещу мен,докато не си обърнах погледа.Тогава се загуби и повече не се яви." Няколко години по-късно,в 1200г,пътувайки по Магреба,отива при приятеля си емир.Там,в деня на срещата им,изпада в състоянието на близост до Бога/макам ал гурба/-най-висшето духовно състояние на човека,освен ако не е пророк.Почувствал,че е напълно сам,изпитва плашеща откъснатост.7 години преди това Шейхът бил живял в "Безкрайните земи на Господ" и света му бил недостижим за много хора.Шейхът описва този ден.Бил отседнал в дома на емирския секретар.Ибн Араби се жалвал от самотата си.Тогава се случило следното:"Яви ми се сянката на някакъв човек.В надеждата си да намеря утешение в него станах,а той ме прегърна и внимателно ме погледна.В него се беше въплътил духът на Абу Абд ар.Рахман Сулами.Бог ми го бе пратил в милостта Си."Сулами е велик суфит,умрал 170г преди срещата.Написал е биографии на суфити. Чрез поглед могат да се удържат и контролират същностите,когато те се въплътят.Те не изменят формата си,докато не отклониш поглед от тях и ги задържиш в полезрението си.По свое желание духовете приемат каквато им е угодна форма.Формата е свързана с духовните същности,както лампата,светеща в стаята,със светлината.Когато лампата загасне,и светлината се губи.Формата е тъждествена,а не противоположна на духовната същност.Всичко без нужния знак е съмнително.
|
Автор: 
| |||
| |||
